Даниел Петков: От БСП предвиждаме обширна реформа в сектор земеделие и развитие на семейните ферми

Даниел Петков Йорданов, висше образование със специалност „Растителна защита“ в Аграрния университет в Пловдив и второ висше образование по специалност „Право“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Семеен, с едно дете.
Даниел Петков е работил в сферата на земеделието. Експерт в системата на ОДЗГ Добрич, бил е външен експерт към Националната служба за съвети в земеделието, зам.-областен управител на Област Добрич 2013-2014, общински съветник в община Добрич. Бил е и народен представител в 44 НС.

Даниел Петков: От БСП предвиждаме обширна реформа в сектор земеделие и развитие на семейните ферми

Програмата на „БСП за България“ заявява готовността си в страната ни да започне да се говори за модерно земеделие. Как смятате да го постигнете?



Трудно, но възможно. Програмата в земеделието е амбициозна и за разлика от другите партии не е основана само на даването на пари. Предвиждаме обширна реформа, в която държавата да е партньор, а не мащеха. Имаме ясна представа как да реализираме поземлена реформа, която да не унищожава сегашните постижения  в зърнопроизводството, но и да модернизира търговията, държавната подкрепа за гарантиране на пазари на доходи. Искаме да разширим правомощията на браншовите организации, които да извършват държавно делегирани дейности за собствените си членове,  за да се сложи край на досегашните тежки административни процедури. Искаме да развием семейните ферми и кооперирането им. Предвижда се и развитието на напояването, трайни насаждения и зеленчуци, но на фермерски принцип и с пазарна подкрепа и достъп до пазари за готовата продукция чрез коопериране и гаранции от държавата. 

 

Мислите ли, че в сектор земеделие има нужда от реформи? Като че ли отделни отрасли в него от години остават в сянката на други – животновъдството и зеленчукопроизводството например. Имате ли стратегия за справяне с този проблем?

Да, както вече казах, реформите следва да са сериозни и значими. Само с козметични реформи няма да стане. Ако продължим по същия начин, както досега, системата ще започне да се срива. Някои от проблемните сектори не се развиват, дори когато наливаш средства в тях. Това значи, че проблемът не е основно при финансирането. Необходимо е да направим така нещата, че за чувствителните сектори да има адекватна политика - малките земеделци да имат достатъчно собствена и наета земя, да се кооперират с други себеподобни и държавата да им помогне с достъпа до пазари. Сами разбирате, че един малък фермер, който има 10 декара собствена земя и произвежда зеленчуци, не е малък. Той е полу-пазарен земеделец. Трябва да постигнем модел, при който едно семейство да има толкова производство и пазари, че то да може да се издържа само от земеделската си дейност. Това е сложен процес, който ние трябва да започнем и то от вчера, както се казва. БСП знае как да направи този процес. Имаме наистина добри кадри и опит. Ако една партия ви говори само за субсидии в земеделието, от мен да знаете-  тя е много далеч от разбирането за политика в земеделието.

 

Последните години затвърдиха наложилата се вече тенденция за все по-сухи години. Сушата от своя страна води до непреодолими проблеми – ниски добиви, повишени разходи и не на последно място ниски ренти. Предвиждате ли връщане на дейността на „Напоителни системи“ и изчислявали ли сте какви средства ще са необходими?

Необходимите средства са колосални. Предвиждаме сериозни инвестиции в напояване. Това е бъдещето и гаранцията при климатичните промени. Но освен държавното дружество „Напоителни системи“ има и редица други неща. В Добруджа нямаме кой знае каква значима съществуваща инфраструктура за напояване. Тук нещата са много различни и искат индивидуален подход. Подпочвените води са много дълбоки и по тази причина стойността на поливната вода е значително по-висока. В Добруджа се изисква цялостен самостоятелен подход за изграждане на поливни полета и пълноценно ползване на сондажните кладенци и то чрез сътрудничество и коопериране на различните стопани. Необходимо е облекчение на административните режими и адекватно финансиране с различните финансови инструменти.

 

Какви са идеите Ви по отношение на горския сектор, рибарството и аквакултурите?

Предлагаме конкретни решения и за двата сектора. За горски сектор провеждане на устойчива политика, гарантираща екологична устойчивост. Държавата/общината самостоятелно да извършва санитарната и промишлената сеч в държавните/общнските гори чрез държавните горски предприятия, а частните ползватели да купуват дървесината. Предвиждаме и засилено залесяване и рекултивация и залесяване на унищожени земеделски и горски територии.

По отношение на сектора рибарство и аквакултури ние сме се насочили към поддържането на екологичен баланс при човешката дейност в Черно море и река Дунав. Развиване на иновационни технологии за възстановяване и поддържане на видовете риби и аквакултура в Черно море и р. Дунав. Подпомагане и финансова подкрепа за разнообразяване на дейността на малките рибари. В програмата ни е записано и пълноценно развитие на рибовъдството и производството на аквакултури във вътрешните сладководни водоеми, развитие на пазара и преработката на рибни продукти в България, запазване и подобряване на екологичните стойности на водните басейни.

 

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!