Най-младият доктор на науките в световната история получава докторската си степен на 13 г.
Йохан Хайнрих Фридрих Карл Вите е роден в семейство на свещеник в Лохау. От ранно детство Карл Вите е обучаван и възпитаван от баща си Карл Вите-старши с цел да се развият у него необикновени способности.
Към 10-годишна възраст той свободно говори и чете на английски, френски и италиански езици (освен родния немски), владее също древногръцки и латински.
Вите-старши публично демонстрира успехите на сина си, пропагандирайки по този начин приоритета на възпитаниего над природните заложби. Европейската преса осветява успехите на вундеркинда.
През 1810 г. младият Вите полага в Лайпциг зрелостин изпит и започва да посщава Гьотингенския университет. Там изучава в продължение на четири години исторически, филологически, математически и философски науки, а през 1813 г. се появява латински трактат на 13-годишния докторант, на основание на който Вите на 13 април 1814 г. получава в Гисенския университет (провинция Хесен) степен доктор по философия.
След образователно пътуване в Италия, по време на което Вите се занимава преди всичко с история на изкуството и италианска литература, той се връща в Германия и от 1821 г. преподава право в университета в Бреслау (сега Вроцлав, Полша). Вите обаче придобива най-голяма известност със своите изследвания в областта на италианската литература и то главно на Данте. Издава коментиран превод на лирически песни на Данте.
На Вите принадлежи инициативата за основаване през 1866 г. на Немско дантеновско общество под протектората на крал Йохан Саксонски. Покрай студиите за Данте той превежда на немски „Декамерон” на Бокачо (1859).
