Леонардо да Винчи – архитект, инженер, скулптор и художник, създал изобретения, изпреварили времето си

Леонардо прави и огромни крачки в развитието на анатомията, астрономията и инженерството, също така изучава и оптика, изследва начина, по който се отразяват слънчевите лъчи, и създава изумителна игра на перспективата в „Тайната вечеря“. Невероятната му способност да комбинира изкуството и науката ражда един от вечните символи на новаторското мислене – „Витрувианския човек“, вписан в кръг и в квадрат.

Леонардо да Винчи буквално означава – Леонардо от град Винчи, тогава владение на Флоренция, като незаконен син на нотариуса Сер Пиеро да Винчи.

Още на младини той създава хармоничния образ на човека, отговарящ на хуманистичните идеали на Ренесанса. С това полага основите на изкуството от Високия Ренесанс. В периода 1467-1472 г. е обучаван от Андреа дел Верокио . Методите на работа във Флорентинската школа изискват съчетаването на художествената практика с практически експерименти и това способства за сближаването на Леонардо с астронома П. Тосканели, който провокира научните му интереси.

През 1482 година Леонардо се обръща към Лудовико Моро с писмо, в което му предлага услугите си като инженер. В това писмо Леонардо описва всевъзможни проекти на подвижни мостове, бойни машини, артилерийски оръдия, както и предлага услугите си като архитект, скулптор и живописец. В края на писмото младият учен хвърля предизвикателство всекиму, който би се осмелил да се усъмни в неговите таланти: „А ако нещо от гореказаното би се сторило някому невъзможно и неизпълнимо, изразявам пълната си готовност да произведа опит във Вашия парк или на място, което е угодно на Ваша светлост, на когото се и поверявам най-смирено“.

По време на службата си при Лудовико Моро да Винчи се проявява като военен инженер, хидротехник, организатор на придворни феерии. Повече от 10 години той работи върху паметника на Франческо Сфорца, баща на Лудовико Моро. Изработеният от глина модел на конник в естествени размери е разрушен при превземането на Милано от французите през 1500 г.

В трапезарията на манастира “Санта Мария дела Грация” създава стенописа “Тайната вечеря” (1495-1497 г.). Този стенопис е силно повреден от времето; реставриран е през ХХ в.

Вторият милански период в живота на Леонардо да Винчи обхваща времето от лятото на 1506 година до есента на 1513 година. През 1506 година Милано бил в ръцете на французите и Леонардо пристига по покана на френския наместник Шарл д’Амброаз. Докато пребивава в Милано, Леонардо няколко пъти се връща във Флоренция, особено за делбата на наследството, останало след смъртта на баща му (1504).

В Милано Леонардо живее като прочут живописец. Той се среща и работи заедно с много свои ученици и последователи, вече придобили известност, като Бернардино Луини, Джовани Болтрафио и Марко д’Оджоно. Около 1507 година завършва „Леда“, а през 1508 – 1512 година работи над „Света Ана“ и „Йоан Кръстител“.

Като съпоставка с писмото, което Леонардо отправя до Лудовико Моро по време на първото си идване в Милано и което съдържа описание предимно на военни изобретения, сега той описва на Шарл д’Амброаз дворцовата градина с чуруликащи птички и бистри ручейчета. „С помощта на мелница ще произвеждам вятър по всяко време, през лятото ще правя да блика вода, обилна и прохладна…И друга вода ще тече през градината и ще напоява портокаловите и лимоновите дървета…Отгоре ще направим най-фина медна мрежа, която ще хвърля сянка над градината и ще укрива под себе си много различни птици – и ето ви непрекъсната музика наред с благоуханието от цветовете на лимоновите дървета.“

В Милано Леонардо продължава да се занимава с анатомия. Особено интензивни са тези занимания през годините 1510 – 1512. Предмет на неговото съсредоточено изучаване стават функциите на сърцето, дихателните и храносмилателните органи.

През май 1513 година в Рим е избран за папа под името Лъв Х синът на Лоренцо Медичи – Джовани. Той се заобикаля с художници и поети. За него работят Рафаел и Микеланджело, но към Леонардо папата се отнася с недоверие. Покровител на Леонардо в Рим е Джулиано Медичи, брат на Лъв Х.

Престоят на да Винчи в Рим е свързан предимно с разочарования. Възрастният учен е принуден да преустанови анатомичните си занимания, тъй като те дават повод за клеветнически доноси. Директорът на болницата прекратява достъпа му до труповете и му забранява да прави дисекции. От това време е и конфликтът му с някой си Йохан – търговец на огледала, който се стремял да открадне от Леонардо тайните при шлифоването на огледалата.

От 1503 до 1506 година е създаден шедьовърът на великия майстор „Мона Лиза“, обаче Леонардо може да е продължил работата си по нея до 1517 година. Скорошни изследвания показват, че картината не би могла да бъде почната преди 1513 година.

В началото на 1515 година Джулиано Медичи напуска Рим, а през следващата умира. Леонардо е на 63 години, сам и без поддръжка. От края на римския период е лаконичната му бележка: „Медичите ме създадоха и разрушиха“.

Леонардо да Винчи умира на 2 май 1519 година в Кло Люсе. Съгласно неговото завещание, ковчегът на Леонардо е следван от процесия от 60 просяци. Той е погребан в параклиса „Свети Юбер“ в кралския замък в Амбоаз.

Източник: mediabricks.bg