IN MEMORIAM: Отиде си поетът Драгни Драгнев

IN MEMORIAM: Отиде си поетът Драгни Драгнев
Нашия земен свят напусна поетът, белетристът, публицистът, синът на Добруджа Драгни Драгнев.

Пътят на Драгни Драгнев тръгна от откритите друмища на добруджанския край, та чак до пространствата на поетическата вселена. Стиховете и белетристичните му текстове сякаш вземаха своя начален тласък от дълбочината на времето, от историческата съдба на род и родина. И в същото време от лириката му бликаше топла носталгична нежност.


Да бъдеш поет или писател ти е нужна любов, казваше Драгни Драгнев и имаше предвид нейното духовно измерение. А в любовта, знае се, има и нещо божествено. „Душата ми не се побира в тялото... Душата ми иска час по час да й растат криле. Иска да лети на воля. Нищо да не й пречи да се носи навсякъде. Иска стрък по стрък да кърми живота, да го разлиства. Да го упоява с ласки. До всяко коренче да слиза, да му свети... Душата ми иска шепа обич да посее...“


Това е неговата душа с всичките й разпятия, тук е топлината на неговите думи, тук са неговите надежди за живот и присъствие и след това, което ни отнася в отвъдните селения.


Светла памет! Нека почива в мир! 


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+