Днес е Лазаровден

След дългите, студени зимни дни всеки дом с трепет очаквал да задуха топлият южняк, зеленина да обвие отново земята, да се разнесе ароматът на цъфнали овошки и цветя и да дойде денят, в който светът и природата празнуват своето възраждане. С пролетното събуждане на пролетта, с надеждите за любов и щастливо задомяване, е свързан един от най-красивите, жизнерадостни и чакани празници – Лазаровден,отбелязван повсеместно винаги в събота, една седмица преди Великден. Макар и в християнския календар този ден да бележи Лазаровото Възкресение, в основата на практикуваните векове наред обичаи са древни езически вярвания и представи. В началото на Великденските пости започва подготовката за лазаруването – събирането на участничките – момичета в предбрачна възраст, разучаването на лазарските песни и игри, избор на лична мома за водачка. . Участнички са девойки на различна възраст – от 10 – 12 до 13 – 15 години. Рано сутринта на празника, пременени в пъстри празнични носии, нагиздени с цветя, венци, нанизи от парички и мъниста, накичени с невестински накити, лазарките тръгват на групи да обикалят селото. Те се разпределят на различни „чети“, водени от „войвода“,, като в групата има и малко момиче – „куйручка“, което носи котле с вода и босилкова китка. С песен девойките влизат във всеки дом, пеят различни песни за всеки член от семейството според семейно положение и възраст, благославят и млади, и стари, наричат за хубост и младост, плодородие и богатство, радват стопаните със своя обреден танц – буйно, несключено хоро, наричано най-често „буенец”. По такта на песента играят „буенекът” – облечена в дрехи на младоженец девойка, и лазарската „булка“ – забулено с червена кърпа момиченце, облечено в невестински дрехи. Накрая водачката мята кърпата, с която играе, върху рамото на домакинята, а тя дарява момичетата с пари, яйца, брашно. По търкалянето на ситото, с което е изнесено брашното, се гадае за бъдещата реколта. Обиколят ли селото, лазарките обхождат ритуално и нивите, ливадите, изворите, като припяват специално подбрани песни – да растат посевите високи, да е благодатна годината, да се радват на труда си хората. Празникът завършва в дома на буенеца, а на другия ден – Връбница/Цветница/, се изпълнява обредът „кумичене”. Момичетата отиват на реката, пускат своите върбови венчета – дар за славянската богиня на любовта, младостта и семейството Лада, гадаят за женитба и избират „кумица“ („кръстничка“), на която „говеят“ /„не гълчат“/до Великден. Привечер на мегдана, където накрая се събират всички групи, към лазарското хоро се присъединяват и ергени и се играе първото сключени хоро след Великденските пости. Цялото село се сбира да се полюбува на гиздавите моми, да послуша жизнерадостните песни, да бъдат огледани и избрани бъдещите невести. Макар и свързан с конкретно религиозно събитие – тържественото посрещане на Исус в Йерусалим, в народните представи Цветница е ден  на цветята, на младостта и красотата, на пролетното обновление и възраждащия се живот.

Най-ярко проявление в многообразието от ритуали в лазарските обичаи имат любовно-женитбените елементи. Ходи ли да лазарува една мома, тя може да чака вече сватове, а участието в този древен, посветителски обред е традиционно изискване в подготовката за брак. Свързан с грижите за продължението на рода, за общото семейно и стопанско благополучие, лазаруването е жизнен и красив пролетен обичай, изразяващ най-съкровените момински трепети и изпълняван с вярата, че къща, в която са пели и играли лазарки, ще бъде честита и благословена през цялата година, а стопаните ще се радват на здраве, богата реколта и многобройна челяд.