Отбелязваме Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България

За първи път се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 г. Официално се чества от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола (Околчица) присъстват Ботеви четници.

На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в чест делото на българските герои и оттогава това се прави и до днес - сирените в цялата страна оповестят отдаването на всенародна почит.

Христо Ботев е роден в Калофер и първоначално учи в Карлово, където баща му е учител. По-късно се завръща в Калофер и през 1863 г. завършва местното училище. През октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска родния си град.

Първото си стихотворение „Майце си“ Ботев публикува във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков. От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Васил Левски.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но е освободен вследствие застъпничеството на Левски и Любен Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Това е периодът на активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. „Знаме“.

През май 1876 г., като част от Априлското въстание, Ботев организира чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. (2 юни по нов стил), в последния тежък бой на четата, Ботев е убит.