През 1880 г. "лев"-ът става националната ни валута

На днешния ден през 1880 г. Второто Обикновено Народно събрание на Княжество България приема закон, с който се създава националната ни валута - "лев".

През 1880 г. "лев"-ът става националната ни валута

Тя се разделя на 100 стотинки и е равна на един френски франк. Банкнотите, които се използват днес, са с номинал от 5, 10, 20, 50 и 100 лв., а монетите са от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 стотинки и 1 лев и 2 лева.



Левът е паричната единица на България. Името му произхожда от левъ - остаряла форма на думата "лъв", употребявана през XIX век. Първата българска банкнотае отпечатана на 1 август през 1885 г., а оригиналът се съхранява в Историческия музей на град Габрово.

В първите години след Освобождението в обръщение на територията на България се намират главно сребърни монети. Основната част от тях са сребърни руски рубли, навлезли масово в страната по време на войната. До 1887 г. чуждите сребърни монети се използват широко в България наред с българския лев.

Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението на страната, когато на 4 юни 1880 г. е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети.

Фискалното счетоводство се води във френски франкове, като държавата изкуствено поддържа завишен курс на сребърните монети, за да не обезцени спестяванията. Това довежда до допълнителен прилив на сребърни монети от съседните страни, засилен и от забраната за използване на чужди сребърни монети в Османската империя през 1883 година. До 1887 г. чуждите сребърни монети се използват широко в България, наред с българския лев.

Приетият през 1880 г. Закон за правото на резание монети в Княжеството предвижда фискалното счетоводство да се води в левове, определя количеството злато, сребро или мед в различните монети и ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лева. Левът е имал стойност, равна на тази на френския франк. Допускало се е използването на монети, както на Латинския валутен съюз, така и на други страни, които държавата приема по утвърдени от Министерството на финансите курсове.

Въпреки че законът установява триметален стандарт и че първите отсечени монети са медни, на практика в обращението преобладават сребърните монети. Емисията на сребърни левове е използвана за премахване от обращение на сребърните руски рубли. В края на 1884 г. парламентът дава възможност да бъдат емитирани сребърни монети за още 10 млн. лева, като за тази цел са претопени голямо количество рубли в монети, събрани от държавата като данъци. През 1885 г. България се доближава до парично предлагане от 7 сребърни лева на глава от населението (смятано от Латинския съюз за емпиричен оптимум), след което новите емисии на сребърни монети са прекратени до 1891 година.

През следващите две години правителството и Българската народна банка успяват окончателно да изтеглят от обращение руските сребърни монети. Това става с известни загуби, тъй като те са обменяни за левове по курс, по-висок от пазарния, за да не обезценят силно частните спестявания. Този процес предизвиква значителна дефлация, компенсирана в известна степен с емитирането на левови банкноти през следващите години.

През 90-те години на миналия век няколко периода на драстична инфлация - от зимата на 190-1991 г., и най-тежкия - през зимата на 1996-1997 г., значително девалвират лева. Това довежда до установяването на Валутния борд, като от 1997 г. стойността на лева е твърдо свързана с тази на германската марка при курс 1000 лева равни на 1 германска марка.

След деноминацията на лева (при съотношение 1000:1) от 5 юли 1999-а, курсът на новия лев е фиксиран на 1 лев равен на 1 германска марка. При въвеждането на еврото през 1999 г. курсът не е променен, като стойността на лева е обвързана с тази на еврото при съотношение 1.95583 лева = 1 евро.

С договора за влизането си в Европейския съюз България официално има ангажимент за присъединяване към еврозоната, като няма фиксиран срок за това.

Източник: banker.bg