На днешния ден през 1934 година Доналд Дък дебютира в анимационния филм „The Wise Little Hen”
1934 г. Доналд Дък дебютира в анимационния филм „The Wise Little Hen”. Ролята е малка, но ознаменува раждането на нов анимационен персонаж, който след време става конкурент на Мики Маус.
Две години след като покорява малкия екран, Доналд Дък вече се появява и като герой на комикси. Отначало ги печатат като подлистник на ежедневниците и неделните издания. Патешките истории бързо печелят популярност.
Дългогодишен автор на рисуваните книжки е Ал Талиаферо. През 1942 г. аниматорът Карл Баркс прибавя в сериите и нови персонажи. Така се появяват богатият чичо патокът Дагоберт (през 1947 г.), и братовчедът гъсокът Густав (през 1948 г.). Към тях се прибавят и бандата престъпници, както и най-големият враг на богатия чичо Дагоберт вещицата Гундел Гаукели.
През 1943 г., когато светът се къпе в кръвта на Втората световна война, рисуваният герой Доналд Дък печели „Оскар” - най-престижната награда в киното. Причината е анимационният филм „Лицето на Фюрера” на режисьора Джак Кини.
В „Лицето на Фюрера” бялото пернато с жълта човка играе работник на конвейер в завод за боеприпаси. Поточната линия редува снаряди с портрети на Хитлер и нещастният Доналд става разноглед - работа ли да върши, да изпъва ръка пред лика на Фюрера ли.
Следва „платен отпуск”, в който патокът тренира тялото си, заемайки стойки във формата на свастика. Пернатото изпада в нервна криза. Халюцинира бомби, птици, змии… Изведнъж се оказва в леглото си в САЩ, а всичко друго е било кошмар.
