Лена Кирилова: В нощта срещу Еньовден звездите слизат на Земята, за да целунат билките и тревите, дарявайки им своята небесна сила

Празникът Еньовден има постоянна дата - 24 юни, свързана с деня на лятното слънцестоене

Лена Кирилова: В нощта срещу Еньовден звездите слизат на Земята, за да целунат билките и тревите, дарявайки им своята небесна сила

В народния календар Еньовден е един от най-красивите и щедри празници, който пази почитта към природата и нейната вълшебна сила и надеждата за здраве и берекет, за благополучие в семейството. И макар в християнския календар празникът да се тачи като ден на рождението на Йоан Кръстител, народът го нарича Йоан Билюбер и изпълняваните векове наред магически практики и ритуали ни отвеждат в прастари езически времена, когато календарният празичен цикъл се е определял от най-важните, повратни астрономически промени и в основата на празника е лятното слънцестоене и култът към Слънцето – разказва уредникът на Етнографската къща в Добрич Лена Кирилова.


Вярва се, че на Еньовден небесното светило спира своя път, достигнало най-високия си връх да потрепти, малко да поиграе и полудува и да се завърти. Неслучайно е останал и до днес изразът: „Еньо си наметнал кожуха и тръгнал за сняг.“. Вярва се, че който види този слънчев танц, ще бъде здрав и щастлив през цялата година и затова всички посрещат ранния слънчев изгрев на 24 юни. Вярва се също така, че в еньовденското утро от кладенци и реки потича „жива вода“, защото Слънцето се е окъпало там и всеки трябва да се изкъпе или наплиска за здраве или да се отъркаля в росните треви и ливади– допълва етнографът.

Това е един пъстър празник, който носи в себе си вълшебството на природата и надеждата за много красота и любов. В нощта срещу Еньовден се прави ритуал с мълчана вода. Интересното е, че мълчаната вода присъства не само в Еьовденската обредност, тя има своето място в редица практики в народния календар и се вярва, че именно мълчаната вода, освен своята пречистваща, целебни свойства, по този начин ще засили своето вълшебно действие и сила. С мълчаната вода не само се гадае. Тя присъства и при приготвянето на обредни хлябове. Така че има наистина изключително важно значение в народния календар.

С Еньовски китки се кичат не само хората, с тях се ръсят и болни, здрави животни, прогонват се злите сили, кичат се в домовете и селскостопанските постройки. Според древни вярвания, болестите са общо 77 и половина и за всички има цяр, само за тази пуста половинка болест цяр не е открит и всеки се е надявал на този ден да намери вълшебната билка. Затова се вярвало, че ако човек се протегне със затворени очи, може да улови именно тази вълшебна билка. И все пак, най-търсено в тази утрин е разковничето, защото се вярва, че това вълшебно растение може да отваря всички заключени врати и да донесе приказни богатства на този, който го открие. То притежава и силата да лекува всякакви нелечими болести. Освен това се вярва, че на Еньовден земята се отваря и там, където има скрито имане, играе син пламък и хората могат да го намерят.

На този ден се извършват изключително много гадания за женитба и се вярва,че всички сънища са пророчески. Тук в Добруджа, сред преселниците от Тракия най-вече, е запазен обичаят Еньова буля. Това е малко момиченце, избрано според местната традиция. Забулват го с червено було, като на главата му поставят сребърна пара, метални булчински накити и венец от еньовче и други цветя, набрани срещу Еньовден, а в ръце момиченцето държи стръкове зеленина. То е босо и момите пазят да не стъпи на земята. Момите вдигат Еньовата буля върху раменете си, редувайки се, и цялото шествие започва да обикаля селото, нивите, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят специални песни с мотиви за плодородие или женитба, а Еньовата буля размахва зелените клонки в ръцете си. С тази ритуална обиколка те искат да измолят от Св.Еньо здраве и плодородие, предпазване от градушки и други злини.

Етнографът Лена Кирилова спира вниманието ни и на силата на билките. Освен здравеца, който е цвете, свързано с младите, възпявано често моминско цвете, то присъства също при годежи, сватби, раждане. Божурът, също трендафилът, са най-възпяваните цветя в народните песни. Тук задължително трябва да споменем и цветът омайниче, което хвърля човека в изключително голяма любов и който успее да го дари на своя любим, ще си осигри неговата любов. Наричат го старата билка и носи много щастие.

Символът на този ден е еньовчето, което трябва да присъства във всички китки -усмихнато продължава г-жа Кирилова. Еньовска китка момите слагат в чеиза си, като вярват, че по този начин осигуряват любов и здраве и ще могат да примамят момците, а те пък от своя страна закичвали смин на калпака си и се надявали, че така ще привлекат девойките.

Разбира се, имало и разделни билки, т.е. знаем, че в българския фолклор много често има песни за моми, любени от змей и с вратига, комунига и тинтява майката е разделяла влюбените.  Моминските билки като божура и трендафила винаги присъстват в китките на младите момичета.  Здравецът е едно универсално растение, което е символ на здраве и то присъства в почти всички български обичаи.

На Еньовден всеки трябва да се усмихне на Слънцето, да вдъхне от аромата на настъпващото лято и може би и ние като Слънцето, трябва за миг да поспрем своята надпревара с времето, да се усмихнем на природата и да намерим разковничето на добото и красивото у себе си!, призовава уредникът на Етнографската къща в Добрич Лена Кирилова.