Треньорът Диян Дейков - за спорта и красотата на Албания

От 2002 година Дейков работи с албанските си колеги. По-рано, в продължение на три години, е бил и треньор, а сега колегите му в Албания търсят експертното му мнение в подготовката на състезателите.

„През годините постигнах много добри резултати, имам 5 европейски шампиона и участие на Олимпиада, като най-младият участник по вдигане на тежести от Албания беше на 16 години. След олимпиадата през 2004 година в Атина прекъснах взаимоотношенията си с тях, но колегите ме търсят за консултации и през година-две ходя за по месец” – сподели той.

В началото на месец юли Диян Дейков получил покана от президента на федерацията в Албания да консултира националния отбор на юношите, който се готви за участие в Европейско първенство в Полша.

„Помагах на треньорите, консултирах ги, съставих програма. Почти цяла Албания тренират по моите системи. Затова настояха аз да бъда там. Чисто и просто устройството им е такова, че нямат възможност да наемат главен треньор, който да ръководи всичко. Такива са вижданията на федерацията им” – разказа още той.  

Отборът трябвало да бъде поставен под карантина за няколко седмици затова Дейков се прибрал у дома.

Според треньора албанските състезатели са много трудолюбиви и талантливи, но методиката, по която тренират, е малко изостанала.

„Всеки треньор си готви своите състезатели, малко анархично става, но са страхотни. Те винаги са имали европейски шампиони – при юношите и мъжете. Сега на олимпиадата ще участват двама техни състезатели, един от които съм консултирал аз, но дистанционно. Талантливи, упорити и изпълнителни са. При нас методиката и организацията е на едно много по-високо ниво, затова имаме по-добри резултати от тях. Иначе като качество не се различават, който е талантлив, той пробива нагоре. Нашият спорт е такъв, че който тренира, винаги има резултати” -  посочи още той.

Диян Дейков сподели и какво най-много му харесва в Албания.

„В Албания най-много ми харесват хората, те са страхотни. Около 70% са мюсюлмани, другите са християни, но няма никаква разлика между тях, ако спечелят доверието на някого е за цял живот, но намразят ли го са много крайни. За пръв път през 1992 година в Анталия се запознах с някои от колегите и от 2002 година бях треньор там” – сподели той.

Другото, което най-много му харесва е храната.

„Всичко е прясно и всичко е на скара. Смокините и другите плодове са страхотни, хлябът и кафето също. Постоянно ни разхождаха на различни места, срещахме се с много хора – бивши колеги, членове и председатели на федерацията, даже и с един бивш депутат. Така минаваше свободното време. На адриатическо море  беше невероятно, едва преди няколко години е започнал да се развива туризма там, но е просто уникално. Беше пълно с чужденци – украинци, румънци, германци, македонци, сърби. Има и страшно много диви плажове, където ходят само местни жители, но там е голяма мръсотия. Най-хубавият плаж е „Саранда”, той е на края на Албания – срещу остров Крит” – сподели още Дейков.  

По време на последното му пътуване до Албания, от което той се върна съвсем скоро, Диян Дейков се запознал с двама българи, които населяват Голо Бърдо.

„Бяхме в един град на 70 км от Елбасан на посещение, колегата ми предложи да отидем при българите в Голо Бърдо, там нашите сънародници са около 5000, те говорят на македоно-български. Аз съм чувал много за тях, но чисто и просто не знаех, че е близо. Тръгнахме, но пътят беше адски лош, оставихме колата и стопирахме един камион на около  30 км от града, в който бяхме. 10 км преди Голо Бърдо шофьорът се отказа да ни заведе, заради лошия път. Слязохме и чакахме някой да ни вземе обратно. Чакахме около 2 часа и по едно време дойде един камион от Голо Бърдо и ни качи, за да ни закара до града. Когато разбра, че съм българин и искаме да отидем там, искаше веднага да обърне и да ни заведе. Покани ни за една седмица да му гостуваме, но отказахме, защото нямахме тази възможност” – разказа още той.

Преди време българите в Голо Бърдо са били над 20 000, сега са останали само 5000 души, които ревностно пазят българското и приемат територията, която населяват за българска.

„Аз се срещнах с двама от там. Имаше две възвишения, те посочиха натам и казаха, че от тук нататък е България. Македонската граница е на 3 км от Голо Бърдо, но те заявиха, че това  е българска граница, защото се определят като българи” – сподели още Дейков.

Той допълни, че гостоприемството на албанците му е направило най-силно впечатление и това най-много обича там.

„Първия път летях със самолет от София до Тирана, така се и прибрах. Когато разбраха, че много обичам смокини, а между Елбасан и Тирана има много смокини, спряха и единият от колегите ми подари една голяма кошница със смокини. С тях се прибрах до София” – сподели още Диян Дейков.