Валентин Георгиев: Чрез една снимка можеш да разкажеш история и да покажеш света през твоите очи

Той е един от малкото, занимаващи се с тази професия в Добрич, който има фотографско образование. 

На старогръцки „фотография” означава „техника на рисуване със светлината” кое те накара да започнеш да се занимаваш с тази деликатна и фина професия?

Практикувам от много малък, от ученическите си години общо взето. Това е и семейният ни бизнес, моят баща също е фотограф от много отдавна. Покрай него аз от малък съм с фотоапарат на врата си. Той ми даваше много хубави насоки, а и професията е много по-спокойна и ти дава поле за изява. Има много положителни и отрицателни страни, но за мен повече са плюсовете. 

Какво за теб е фотографията? 

Фотографията за мен не е само бизнес, а начин на живот. Понякога искам да захвърля фотоапарата и да си почина от всичко, но не мога да си представя да спра да снимам и никога повече да не докосна фотоапарата. Повече от 90% от случаите аз снимам хора – портретна фотография, сватбена, като много зависи отсреща какви хора ще застанат и какви хора трябва да заснема. Има случаи, в които снимам машинално, но когато застанат свежи хора, заредени с много положителна енергия, това най-често се случва при сватбите, когато тръпката си личи – тогава вече за мен фотографията е живо удоволствие и мога да дам воля на въображението си. Тогава снимките стават по-арт, по-разчупени. 

Преди време снимах повече пейзажи и красиви гледки. Ставал съм рано, ходил съм с цялата техниката по полета, планини, изкачвал съм Рила планина с 20 кг багаж, снимал съм изгреви и залези, но това отдавна не ми се е случвало. 

Какъв беше първият ти фотоапарат, а в момента с каква техника снимаш?

„Смяна” 8, после преминах на „Практика”. В трети клас ходех навсякъде с Практиката на врата. Сега снимам с Никон, цял живот съм снимал с техника на „Никон”, а ако взема „Канон” или „Сони”, аз пак ще направя снимка, но ще ми трябва повече време, за да помисля над фотоапарата – кое копче за какво е, накъде се върти скрола и обектива. Мога да изтърва много важни моменти, защото не познавам техниката си. Всички фотоапарати правят снимки, всички запечатват моментите, всичко е въпрос на свикване. 

Как се чувстваш, когато запечаташ най-важния и най-емоционалния момент в живота на младоженците или пък Свето кръщение на  дете?

Много пъти съм имал приятни емоции, когато виждам, че отсреща хората наистина се обичат и я има тръпката. През последните години, даже и с други колеги сме си говорили, че се налага тенденцията на сватбите, в които се женят младоженци, които вече са минали този сладък период и са напреднали доста във взаимоотношенията си, други се женят поради финансови облаги, а трети по любов. Тези, които са наистина влюбени, са много рядко, но това си личи. Много се радвам на такива двойки, които са запазили искрицата. Това излъчване няма как да се постигне чрез фотографията, то идва от хората. Много съм емоционален, когато попадна на такава двойка и снимките стават просто уникални. На самите хора не им коства много да покажат този огън, който пламти у тях. Резултатите след това са уникални. 

Колко често се случва клиенти да ти дадат творческата свободата да създаваш или в повечето случаи те определят рамките до които да се простираш?

По принцип аз не им давам свобода! Когато са ме избрали за фотограф, нямат много право на избор, какво съм решил да заснема и по какъв начин да се случат нещата. Те затова са ме наели, защото са видели мои неща, харесали са им… Аз си снимам в моя стил и няма как да ме накарат да направя нещо, с което аз не съм съгласен. 

От къде черпиш енергия и вдъхновение?

Енергия и вдъхновение черпя главно от емоцията на хората.  Аз снимам главно хора – емоции, преживявания и събития и не толкова пейзажи. 

Вдъхновяват ме и моите две прекрасни дъщери. Но в последно време ги снимам повече с телефона, защото ежедневието ми е свързано с фотографията, снимам по много, често и когато не съм на работа, понякога не искам и да виждам фотоапарат. Искам да избягам от ежедневието си и да обръщам повече внимание на семейството си. 

Има ли конкретна снимка, с която се гордееш най-много?

Всяка последна снимка, която направя, ми става любима. Снимка, която ми е отнела много време, която ми е коствала часове за обработка, за виждане, за сюжет и подготовка, може би, тя ми е любима. Но това е докато дойде следващата. 

Спомняш ли си най-комичния момент в твоята работа?

Имало е много комични ситуации, падал съм с фотоапарата в стремежа си да направя перфектната снимка, и във вода съм влизал, техника ми се е чупила, въпреки че това не е много забавно, губил съм карти със снимки. Винаги има и положителни и отрицателни моменти, но както се казва помниш само лошите неща, хубавите някак остават на заден план. 

Каква е ролята, която фотографът има в обществото?

Зависи какъв фотограф е! По принцип има хора, които снимат само хубави неща, има и хора, които снимат лошите. Всеки фотограф се е насочил в някаква насока, някои снимат живота откъм сивата му страна, а други запечатват само радостта, усмивките и положителните емоции. Фотографията е общо понятие, както има спортни, които снимат спорт, така има и такива, които снимат пейзажи, но мрачни, със светкавици и изгорели дървета. Това зависи от настроението на човека, който стои зад фотоапарата. 

Чрез една снимка можеш да разкажеш история и да покажеш света през твоите очи. Всяка една снимка  има основен сюжет, подтекст, които са скрити. Не можеш от пръв поглед да разбереш какво е искал да каже автора.  Фотографът, чрез своите снимки, иска да каже нещо на света. Например аз, когато снимам сватба, с една хубава портретна снимка, искам да покажа любовта на младоженците, щастието в очите им. Без човек да е присъствал на сватбата да може да усети всички емоции, които са изпитали двамата влюбени и техните близки. 

Ако трябва да направиш снимка на себе си – отстрани, как би изглеждал и върху какво ще акцентираш?

Ще съм седнал някъде и ще си почивам. Така виждам аз моя автопортрет. 

Какво ще пожелаеш на своите колеги за Деня на фотографията?

На всички фотографи пожелавам най-вече здраве, спокойствие и вяра в това, че скоро пандемията ще отшуми и всичко ще бъде по старому.