Камелия Кондова е носител на Националната награда "Изворът на Белоногата" 2021

Журито на 22-рото издание на “Изворът на Белоногата” Харманли 2021 присъди престижното отличие за цялостно творчество и принос в българската литература “Изворът на Белоногата” на Камелия Кондова. Наградата бе връчена от кмета на Община Харманли Мария Киркова.

Поетичната вечер, състояла се в Културен център Харманли, бе открита и водена от харманлийския поет Георги Николов. В традиционното литературно четене се включиха поетите Иван Есенски, Нико Стоянов, Росица Станева, Ели Видева, Георги Николов, Светлана Николова, Рада Асенова.

Тазгодишният лауреат Камелия Кондова е онази прекрасна българска поетеса, която написа и продължава да създава най-светлите и най-тежките стихове в съвременната българска поезия. 

Родена в гр. Добрич, завършила езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност българска филология. Работи като радиожурналист в Добрич. Член е на Съюза на българските писатели от 1997 г. 

Автор е на стихосбирките: “Повод за живот”, “Не и милост”, “Как се обича художник”, “Тепърва ще се уча на живот”, „Бай Георги има тъжни рамене“, "Неделята, която беше в понеделник". Отличавана е с голямата награда на Националния конкурс “Петя Дубарова”, с голямата награда на Националния конкурс “Веселин Ханчев” (двукратно), с първа награда на в. “Литературен глас” – Стара Загора, с първа награда от Националния конкурс “Петър Алипиев” (2003), носител на приза на Националната литературна награда „Дора Габе“ (2018) и др.

Авторката прочете няколко от своите стихове, с които развълнува публиката и заслужено получи аплодисменти след всеки прочит.

РОДОПИ

Такава планина не е за всеки.

По-мъдра е от мен, и по-зелена.

Протягам се и ставам на пътека –

да минат по-невежите от мене.

Такава планина не е за вчера –

да я обиждам със невръстни дати.

Аз първо трябваше да се намеря,

а после да се губя в красотата ѝ.

Такава планина не е за после.

Тогава някой друг ще я живее.

Сега съм аз. Със поглед я докосвам.

Не се смалявам, а раста пред нея.

И толкова голяма вече ставам,

че тебе с този поглед те прекрачвам.

На равното все някак ти прощавах.

Но днес е планина. И няма начин.