Камелия Кондова е носител на Националната награда "Изворът на Белоногата" 2021

Камелия Кондова е носител на Националната награда "Изворът на Белоногата" 2021
Камелия Кондова е носител на Националната награда "Изворът на Белоногата" за 2021 г. Това съобщиха от Община Харманли, организатор на традиционните Национални литературни празници.

Журито на 22-рото издание на “Изворът на Белоногата” Харманли 2021 присъди престижното отличие за цялостно творчество и принос в българската литература “Изворът на Белоногата” на Камелия Кондова. Наградата бе връчена от кмета на Община Харманли Мария Киркова.


Поетичната вечер, състояла се в Културен център Харманли, бе открита и водена от харманлийския поет Георги Николов. В традиционното литературно четене се включиха поетите Иван Есенски, Нико Стоянов, Росица Станева, Ели Видева, Георги Николов, Светлана Николова, Рада Асенова.


Тазгодишният лауреат Камелия Кондова е онази прекрасна българска поетеса, която написа и продължава да създава най-светлите и най-тежките стихове в съвременната българска поезия. 


Родена в гр. Добрич, завършила езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност българска филология. Работи като радиожурналист в Добрич. Член е на Съюза на българските писатели от 1997 г. 


Автор е на стихосбирките: “Повод за живот”, “Не и милост”, “Как се обича художник”, “Тепърва ще се уча на живот”, „Бай Георги има тъжни рамене“, "Неделята, която беше в понеделник". Отличавана е с голямата награда на Националния конкурс “Петя Дубарова”, с голямата награда на Националния конкурс “Веселин Ханчев” (двукратно), с първа награда на в. “Литературен глас” – Стара Загора, с първа награда от Националния конкурс “Петър Алипиев” (2003), носител на приза на Националната литературна награда „Дора Габе“ (2018) и др.


Авторката прочете няколко от своите стихове, с които развълнува публиката и заслужено получи аплодисменти след всеки прочит.


РОДОПИ


Такава планина не е за всеки.


По-мъдра е от мен, и по-зелена.


Протягам се и ставам на пътека –


да минат по-невежите от мене.


Такава планина не е за вчера –


да я обиждам със невръстни дати.


Аз първо трябваше да се намеря,


а после да се губя в красотата ѝ.


Такава планина не е за после.


Тогава някой друг ще я живее.


Сега съм аз. Със поглед я докосвам.


Не се смалявам, а раста пред нея.


И толкова голяма вече ставам,


че тебе с този поглед те прекрачвам.


На равното все някак ти прощавах.


Но днес е планина. И няма начин.


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+