Преди 100 г. френският пилот Морис Прево постига рекордните 200 км/ч със самолет моноплан

На 29 септември 1913 г. френският авиатор Люсиен Морис Прево (1887-1952) установява световен рекорд за скорост със самолет моноплан Deperdussin (Депердюсен Монокок) със средните 200,5 км/ч (124.6 mph), което постижение остава ненадминато в следващите 10 години.Рекордът на Прево

Рекордът е поставен по време на състезания, където Прево печели Купата „Гордън Бенет”. Тогава е постигната максимална скорост от 203,85 км/ч (126.7 mph).

Успехът на Прево може да се оценява в светлината на следните факти:

• Издаденият му бревет от френския аероклуб е под №475 от 29 април 1911 г.;

• Лицензът му за военен пилот е под №38 от 26 август 1911 г.;

• Още през септември излиза на трето място в авиационно състезание;

• През декември 1911 г. поставя световен рекорд за височина от 3200 м с един пътник;

• На 16 април 1913 г. Прево печели в Монако скоростно състезание по затворен маршрут за хидроплани за Купата Шнайдер (Coupe Schneider) със средна скорост от 72 км/ч, учредена от френския индустриалец и авиатор Жак Шнайдер. Купата е спечелена отново с Депердюсен Монокок, който с поплавъци е преоборудван в хидроплан. При това тази победа е единствената за Франция в цялата история на Schneider Trophy (1912-31).

Морис Прево умира на 27 ноември 1952 г. в Ньой-сюр-Сен, погребан е в Южното гробище на родния Реймс. На гроба му е поставен бюст, който е дело на Leon Chavalliaudq.

Самолетът Депердюсен Монокок

Заможният френски търговец на коприна Арман Депердюсен (1867-1924) основава през 1910 г. компания за построяване на самолети Societe Pour Les Appareils Deperdussin (SPAD) близо до Реймс, родният град на Прево. Има късмет, че наема Louis Bechereau, който вече е проектирал серия от моноплани по идея на шведския инженер Ruchonnet и усъвършенства форма на фюзелажа монокок, която комбинира максимално кръгло сечение с ниско тегло и достатъчна здравина.

Единичното крило избягва плетеницата от кабели и въжета, които фиксират полукрилата на биплана. Силовата установка се състои от два ротационни двигателя GNOME, монтирани на общ вал и даващи сумарна мощност 160 к.с.

Депердюсен доразвива идеята за моноплана. Самолетът му Депердюсен Монокок (Deperdussin Monocoque) е създаден като състезателен и всичко в конструкцията е подчинено на постигането на по-висока скорост. Крилото е по-тънко и

с по-малка кривина на профила, тялото е с овална обтекаема форма, монококовата конструкция с шперплатова обшивка с дебелина 4 мм е изчислена да поема всички натоварвания. Кабината на пилота и челото на винта са съоръжени с обтекатели, а опашното оперение е със стреловиден преден ръб.

Поради няколкото аварии с този самолет се налага мнението, че е виновна основната конструктивна схема и затова строените през периода на Първата световна война самолети са биплани и дори триплани - бавни, но здрави, поради по-ниското натоварване на единица площ на крилото, а голямата им крилна площ пък обезпечава по-висока обща товароподемност.

Самолетът на Депердюсен с вложените нови идеи изпреварва развитието на самолетостроенето с повече от 15 години. Създаването на нови мощни самолетни двигатели и конструктивни материали, насочени специално към самолетостроенето, позволява от началото на 30-те години строените самолети за военни и граждански цели да бъдат предимно моноплани и да използват идеите заложени в Депердюсен Монокок.