Село Българево – исторически приемник на средновековния град Калиакра

Втората половина на XIV в. е белязана от силен стопански подем на североизточните български земи. Голяма част от тях са в пределите на Карвунската област –  при цар Йоан Александър (1331 – 1371 г.) и управлението на северната причерноморска област (Карвунската хора) от деспот Добротица (края на 50-те години на XIV в. – 1385 г.) и деспот Йоанко Тертер (1385 – края на 90-те години на XIVв.). Крепостта Калиакра ( в българския средновековен период) е голям град с преобладаващо по своя етнически характер българско население, подобно на останалите градски поселищни структури в Царство България – Червен, Ловеч, Цепина, Мелник, Овеч, Месемврия, Созополис, Дръстър, Царевград Търнов.

Икономическият и търговски подем на града се дължи на голямото и удобно пристанище, активните връзки с Венеция при деспот Добротица, износът на стопанска продукция от региона за Константинопол и Западна Европа. Калиакра и Варна са българските средновековни градове, които осигуряват на царството излаз на море в северното българско черноморие, а през XIV в. са едни от най-важните търговски центрове на западния черноморски бряг. Активните действия на бъдещата Османска империя за завладяването на българския североизток започват през 1388 г. с военния поход на Али паша и властването на султан Мурад I (1362 – 1389 г.). Превзети са Овеч, Шумен, Мадара, Венчан. След този поход, Калиакра и Варна  запазват свободата си, но е завладян гр. Дръстър.

На 15.06.1389 г. съдбата на Балканите е решена на Косово поле. Победата на османците е с цената на смъртта на Мурад I  и на княз Лазар. Новият султан Баязид (1389 – 1402 г.) поема командването на османската армия и през следващите няколко години става екзекутор на българското царство.

На 17.07.1393 г. е покорена столицата на България – Царевград Търнов. След битката при гр. Ровине на 17.05.1395 г., османската армия превзема Никопол.  По заповед на султана, българският цар Йоан Шишман е обезглавен на 3.06.1395 г. Последната, решаваща и съдбоносна не само за България, но и за Югоизточна Европа битка е отново при Никопол – между кръстоносна 60-хилядна армия (унгарски, полски, немски, френски, английски рицари), предвождана от унгарския крал Сигизмунд (1368 – 1437 г.) и османската войска, начело със султан Баязид.

На 25.09.1396 г. християните губят катастрофално сражението. Сигизмунд се спасява с бягство по Дунав като неговият кораб първоначално се добира до Ликостомо, а след това до Калиакра, където престоява известно време и през Константинопол и Дубровник се добира до Унгария. Венециански документ от 25.01.1397 г., който свидетелства за маршрута на Сигизмунд, удостоверява свободната и непревзета от турците по това време (края на 1396 г.) Калиакра. Около 1397 – 1398 г. в Североизточна България се прехвърлят т. нар. „татари на Актав“. Това се случва след като Тимур (Тамерлан) разгромява хан Тохтамъш (1395 г.), преминава р. Волга (столицата Сарай) и достига до Черно море. Местните представители на властта на Златната орда Тимур оглан и Актав в бягство прехвърлят р. Днепър, а вторият достига Тракия и предлага войската си в разположение на султан Баязид.

През м. 02. 1399 г. Актав превзема Варна, а все още не е напълно ясно дали овладява временно и Калиакра. От този период от време (1397 – 1399 г.) се губят следите и на управляващия северните причерноморски български територии син на деспот Добротица – Йоанко Тертер.

Според откъслечни изворови данни от 1402 до 1405 г. Генуа владее Калиакра и Галата край Варна. От 1404 до 1417 г. Калиакра е владение на Мирчо I Стари (1386 – 1418 г.). Султан Мехмед I (1402 – 1421 г.) връща османската власт в крепостта през 1417 г. с похода срещу Влашкото княжество (1417 – 1420 г.). Поредните надежди за освобождение на Калиакра идват с кръстоносния поход на полско-унгарския крал Владислав III Ягело (1424 – 1444 г.) и Янош Хуниади (1407 – 1456 г.) през м. 10.1444 г.

Ноември 1444 г. кръстоносците овладяват Галата, Варна, Каварна, Калиакра. Хронистите на този поход и византийският историк Лаоник Халкокондил отбелязват в разказите си за тези събития „земята на българина Добротица при Калиакра и Варна“. На 10.11.1444 г. в  решителното сражение съюзническата християнска войска е разбита и унищожена при Варна,   живота си губи и Владислав III Ягело (Варненчик).

Османското управление и власт по черноморското крайбрежие са възстановени, а в частично разрушената Калиакра при щурма на кръстоносците е настанен голям турски гарнизон.  Окончателното завладяване на стратегически важния български средновековен град и драматичните военни обрати в предшестващите десетилетия принуждават местното българско население постепенно да напусне защитената крепост и да се засели някъде, където може да оцелее при новите условия.

Първоначално жителите на Калиакра и особено тези от голямото по мащабите си за това време Подградие (между I и II крепостна стена, площ от 100 дка) се заселват в известното  по-късно на местните хора селище Ени кьой (Ново село), разположено недалече от крепостта (между днешната м. Болата и Калиакра). Поради липса на водоизточници на платото, те се придвижват до  богата на вода местност, която очертава селищните граници на днешното с. Българево (очевидно местните жители са познавали възможностите на изградения още през римския период каптаж, който водоснабдява Калиакра – при сега съществуващата църква „Св. св. Петър и Павел“). За период от приблизително 100 години, заселването на новото селище след напускането на Калиакра е трайно завършено.

Очаквайте втора част, която е свързана с името на село Българево.