Българево - наименование, отразяващо историческото съществуване и памет на неговите жители в продължение на повече от 450 години

През 1573 – 1574 г. (981 г. по османското летоброене) в Опис на джелепкешани (овцевъди, които отглеждат овце за продан – не по-малко от 25 бр.) селището е регистрирано с името Сюгюдджюг-и кюберан (равностойно на Гявур суютчук, в превод „Невернишки, Християнски суютчук“, старото име на с. Българево, за разлика напр. от Сюгюдджюг-и мюслим – „Мюсюлмански суютчук“, дн. с. Топола, общ. Каварна, старо име – Тюрк суютчук). В този опис фигурират имената на Костадин Андрея, Пею Костадин, Манчо Ризо, Куцар Димо. Прави впечатление, че в селището отсъстват както типични мюсюлмански, така и имена, характерни за приели исляма християни – в отличие от повечето селища във Варненска каза (административна област) към която принадлежи и с. Гявур  Суютчук. През целият османски период селището се среща в различни по своя характер документи (османотурски), най-важни от които са Регистър от 1676 – 1677 г., Доклад до турския султан за състоянието на крепостта Калиакра от втората половина на XVIII в., Регистър за облагане на раята от Балчишка каза с данък „джизие“ (поголовен данък, събиран от немюсюлманското мъжко население) от 1848 г., според който в дн. с. Българево са регистрирани най-голям брой домакинства (християнски) в цялата област (каза) – 91 (в Каварна са посочени 86, в Шабла – 77, Балчик – 42, Горичани – 49, Могилище – 19, Генерал Кантарджиево – 70, Вранино – 4; общо селищата са 22). Същественото, което се откроява във всички османотурски извори и документи е присъствието в с. Гявур Суютчук на само българско християнско население, социална структура, в която са отразени различни занаяти, земеделие, скотовъдство, сравнително големи домакинства (в османските списъци това са отделни фамилии), църковен живот (през 1848 г. в 76-то домакинство на Регистъра за селото е отбелязан свещеник – поп Иван, син на Танас, години 28; с най-голяма вероятност на мястото на дн. църква „Св. св. Петър и Павел“ е съществувала стара църква в близост до която са били и старите гробища), както и преки и косвени връзки с вече османската крепост Калиакра (в осм. документи видоизменено название – Килгра, Геларе). Времето на Българското Възраждане с борбата за признаване на Българска Екзархия (1872 г.) и националноосвободителното движение оставя своя отпечатък и в с. Гявур Суютчук. Тук трябва да се отбележат и характерните за този период (края на XVIII – XIX в.) демографски процеси, обхванали територията на Североизточна България, Добруджа (Северна и Южна) и причерноморските български земи. След значителното преселване на българи от Османската империя в Южна Русия (още от втората половина на XVIII в.; след 1774 г., когато Бесарабия става руски протекторат), най-вече по времето на Руско-турските войни от 1806 – 1812 г. и 1828 – 1829 г. в частично обезлюдените селища по черноморския бряг и Добруджа се заселват цели български семейства от вътрешността на страната като преобладават тези от Тракия и Котленския балкан. В с. Гявур Суютчук се установяват фамилии от Котел, Чирпан, Стара Загора, Ямбол, Лозенград, Източна Тракия, Тулча.

Едно от най-забележителните събития в историческия летопис на селото е посещението  на Апостола на българската свобода Васил Левски. При второто му пребиваване в Добруджа през 1871 – 1872 г., Апостолът се среща със свои съмишленици в с. Гявур Суютчук. Отсяда в дома на дядо Клинка (Иван, Клино) с родословие от Чирпан (род Клинкови), който се е намирал на улицата, разположена между настоящия манастир „Св. Екатерина“ и църквата „Св. св. Петър и Павел“. Посещението на Васил Левски е добре организирано, придружават го няколко човека и вероятно е  осъществено от доверен човек, който е разчитал на благонадежността на фамилията от Чирпан (може би и познанство). Според семейните хроники, Апостолът пристига късно вечерта, около полунощ. Съмнения за опасност от турска потеря прекъсват престоя му в селото и призори, охраняван от местни жители (на коне) е изведен от района на причерноморска Добруджа. Не е известно дали при това посещение е изграден комитет на Вътрешната революционна организация.

След Освобождението от турско робство (1878 г.) в с. Гявур Суютчук се заселва Ботевия четник, един от малцината оцелели след поражението на дружината на поета-революционер - Йордан Поп Христов Кършовски. Роден през 1846 г. в гр. Елена, сподвижник на Г. С. Раковски, Васил Левски, брат на известния поборник  Иван Поп Христов Кършовски (близък съратник на Васил Левски). Йордан Кършовски е автор на най-ранната история на похода на Христо Ботев с кораба „Радецки“ под формата на „спомени“, озаглавени „Пътуване на българската чета през Дунава с парахода „Радецки“ за България с предводителството на Христо Ботьов войвода на 16.05.1876 г.“, писани и публикувани в Плоещ през м.10.1876 г., т. е. само няколко месеца след поражението на българските революционери. Ботевият четник има съпруга, родом от с. Салманово, Шуменско (през 2018 г. в с. Салманово е поставена паметна плоча на Йордан Кършовски), живее в с. Гявур Суютчук приблизително 10 години и умира твърде млад (1846 – 1888 г.)Погребан е в селото ( и според родствениците му), но следите на неговите останки се губят след преместването на старите гробища в новия гробищен парк.

Значителен брой жители на с. Гявур Суютчук участват във водените от Царство България войни след Освобождението – Сръбско-българската война (1885 г.), Балканската (1912 – 1913 г.), Междусъюзническата (1913 г.), Първа световна война (1914 – 1918 г.), Втора световна война (1939 – 1945 г.). Един от тях – Сотир (Райков), спасява живота на княз Батенберг през сръбско-българската война и получава лично „Царствена Грамота за всенародна признателност“, дарена на Градски Исторически музей – Каварна (от неговите наследници – Сотирови). Паметна страница от историята на Добруджа са събитията в с. Гявур Суютчук от 7 – 10.01.1919 г. (края на Първата световна война) при повторната окупация на южната част на областта от съюзническите британски и френски войски.

Със заповед на Главното Съюзно командване от 24.11.1918 г. се нарежда българските войски да напуснат Южна Добруджа с уверението, че нейната окупация ще бъде осъществена без присъствието на румънски военни части – до решаването на съдбата ѝ при предстоящата мирна конференция за уреждане и установяване на новите политически и държавни граници в Европа. Заповедта не е изпълнена от командващия съюзните войски в Румъния генерал Бертело, който с покровителството на Франция и поради колебливото поведение на Англия успява да въдвори в Южна Добруджа румънска жандармерия и да прогони голяма част от българската администрация. При този развой на събитията, на 7.01.1919 г. английска военна част с две картечници, придружена от група румънски полицаи и общо под командването на коменданта на Каварна капитан Уудбърн пристига до границите на с. Гявур Суютчук за да въдвори за втори път румънската власт (окупационна) в селището. В цяла Южна Добруджа тези действия на съюзническите войски преминават успешно, но тук срещат неочакван и решителен отпор.

Пътят към селото е преграден от жива верига – жителите, около 800 - 900 семейства не позволяват, дори под заплаха от картечен обстрел, войсковата част да премине селищната граница и да изпълни поставената ѝ заповед. След разговор с командването в Добрич, капитан Уудбърн нарежда на войниците да се върнат в гарнизона в Каварна. През следващите дни (8-10.01.1919 г.) започват преговори с жителите на с. Гявур Суютчук, за воденето на които пристига представител на висшето военно командване на съюзническите войски в гр. Варна – полковник Стюарт. Издадена е нова заповед, която нарежда румънската жандармерия да бъде въведена в селото на 10.01.1919 г. между 9.00 – 13.00 ч. Делегация от осем мъже – българевци се среща с полковник Стюарт в сградата на общинския съвет в Каварна и поставя ново искане : жителите на с. Гявур Суютчук желаят да им бъде даден срок от два-три дни, за да могат да се изселят във вътрешността на България заедно със семействата и добитъка си. Недоумението на английския офицер, който не очаква подобно предложение с такъв съдбоносен характер е пълно.  След дълго време на размисъл, той съобщава на българевци последното си решение : „Кажете на хората да се завърнат по домовете си и всеки да си гледа работата… Отсега нататък английски войски в никой случай няма да ги безпокоят“ (*цитатът е от записките на преводача на английския офицер – д-р Чакалов). Решението на полковник Стюарт не остава без последствия. Заедно с коменданта на Каварна – капитан Уудбърн, той  е изправен пред военен съд в Солун за неизпълнение на заповед на висшето командване. Тежката присъда е избегната след намеса на английския крал, който отменя наказанието. С този епизод от края на Първата световна война, с. Гявур Суютчук остава в паметта на поколенията като единственото селище в Южна Добруджа, което не позволява повторна румънска окупация преди подписването на Ньойския Договор (27.11.1919 г.), който постановява границата между България и Румъния да се счита за такава, каквато е на 1.08.1914 г. С подписването на Крайовския Договор (7.09.1940 г.) Южна Добруджа е върната на България, а на 21.09.1940 г. българската армия е посрещната от местното население.

До тогава в с. Гявур Суютчук е осигурено постоянно присъствие на румънска жандармерийска част (военен пост, който се е намирал в сграда (вече несъществуваща) в сегашното празно пространство до селското читалище). Със заповед N 2191/обн. 27.VI.1942 г. на Министерски съвет с. Гявур Суютчук е преименувано на с. Българево.  Наименование, което отразява историческото съществуване и памет на неговите жители в продължение на повече от 450 години.