Чехословакия е използвала 198 деца за шпиони

"Бях обучен и нает като детски шпионин", заяви пред вестник "Право" Павел К., който не пожела да доразкрие самоличността си пред обществеността. Той твърди, че е бил в специалния "детски клас" на разчет към Военното разузнаване, а документите за неговата "самоличност" на шпионин са унищожени през 1989 година.

Историците са скептици и с оглед на това, че липсват доказателства не вярват, че за шпионски цели са били вербувани и деца. Предполагаемият шпионин разказва, че започва разузнавателната си кариера като 9-годишно момче, което е вербувано от спортния си треньор.

"Програмата, която човека подготвяше за нас, беше подобна на военни игри. По-късно разбрах, че е бил принуден да наема деца за тази цел, допълни Павел.

Обучението се осъществявало в строга тайна във военен санаториум. На родителите е било казвано, че децата се подготвят, за да могат да продължат образованието си и в средно училище. Детските шпиони, според Павел били по-малко впечатляващи от възрастните и обикновенно били използвани за мониторинг на държавни служители и дипломати.

"От една страна например, имахме за задача да следим съпругата на чехословашкия посланик", уточнява той като добавя, че детското отделение се е занимавало и със шпионаж в чужбина", казва Павел.

Последната акция е била организирана за проследяване на турски търговец на оръжие, който работил в Гърция, но е трябвало да снабди с оръжие страни от тогавашния Източен блок. Групата се развалила, след като при акцията загинало едно от малките шпиончета.

Авторът на тази книга е Йозеф Колар, който признава, че първо не е вярвал в историята за детските шпиони.

"Когато няколко пъти посетих Павел в Словакия, където живее, неговите сведения ми се сториха фантастични. Не вярвам, че някой може нещо такова да измисля", твърди авторът.

В края на книгата е публикуван и разговор с неназован полковник от Военното разузнаване на ЧССР, който чрез интернет поща потвърждава, че наистина е имало такова "звено" в тайните служби на страната.