На днешния ден през 1877 г. Томас Едисън представя фонографа - предшественикът на грамофона

Фонографът (от гръцки записване на звук) е един от първите уреди, служещи за записване и прослушване на звук, предшественик на грамофона.

Дословно думата фонограф може да се използва за определяне на всяка конструкция, предназначена за записване на звук. Това название, обаче, се използва след като е въведено официално от американския изобретател Томас Едисън за неговия апарат. Едисън демонстрира фонографа на 29 ноември 1877 г. и на 19 февруари 1878 г. го патентова.

При този апарат звукът се записва чрез резец, изменящ дълбочината на пътечка, разположена по винтова линия върху цилиндър (валяк). Прослушва се с помощта на игла. Цилиндърът се върти с постоянна скорост. По-нататъшното развитие на звукозаписните апарати става, като записването и прослушването на звука е върху и от диск (плоча). Тези апарати са наречени грамофони, а дисковете за записване и прослушване на звука - грамофонни плочи.

Смяната на фонографския валяк с грамофонна плоча става не поради по-доброто качество на звука върху грамофонната плоча, а поради по-лесния и по-евтин начин на производство на дискове вместо цилиндри.

Грамофонът е механично или електрическо устройство за възпроизвеждане на звук, записан върху пластмасов (шеллак/целулоиден/винилов) диск наречен грамофонна плоча. Използван е от 1870-те до 1990-те.

За изобретател на фонографа (предшественик на грамофона) се счита Томас Едисон, който построява работещ модел през 1878 година. Независимо от него, теория на грамофона създава и френският учен Шарл Кро, който обаче не построява работещ модел. През 1887 г. Емил Берлинер развива идеята на Кро и изработва първия в света работещ грамофон. През 1893 г. на пазара се появяват първите грамофонни плочи, които имат продължителност на записа от 2 минути при 70 оборота в минута. Три години по-късно, ебонитът, от който са били изработвани плочите, е заменен с шеллак. Това намалява собствения шум на носителя. Съвременните грамофонни плочи са изработвани от поливинилхлорид. Той на практика няма шум.

Разликата между грамофон и фонограф е в носителя - фонографът ползва цинкови цилиндри, грамофонът - дискове от ебонит. Различават се и в принципа на нанасяне на браздата. Фонографът използва дълбочинно нанасяне на браздата, докато при грамофона (както и при днешните устройства) механичната бразда се дълбае широчинно.