На 11 декември честваме Световния ден на тангото

Датата е избрана, за да отбележи рождението на Карлос Гардел (1890 – 1935), историческа фигура за развитието на това изкуство, и на Хулио де Каро (1899 – 1980) – знаменит музикант и диригент в музикалния жанр.

На 11 декември честваме Световния ден на тангото

Причината да се отбелязва този ден дължим на композитора Бен Молар. На него му прави впечатление, че двете рождени дати съвпадат, и решава да организира тържествено отбелязване на тази дата. Представя своята идея – за учредяване на специален ден – пред културния секретар на община Буенос Айрес. Чак след 11 години, на 11 декември 1977 г. идеята му е официално възприета и същата година денят става национален.



Няма точни данни кога и как се появява тангото, въпреки че повечето изследователи свързват този стил с чернокожото население.

 

Произходът на думата танго (tango) е неясен. Съществуват няколко предположения: Място, където се доят кравите или се продава мляко Място, където свирят и танцуват негрите Място, където негрите биват събирани преди да ги натоварят по корабите; робовладелско тържище От mtango, което в африканския език кимбунду означава кръжец, затворено място От shangó, богът на мълниите в митологията на йоруба, Нигерия В мисионерските колонии на йезуитите — вид гостоприемница Вид перкусионен инструмент и танцът, който придружава удрянето му Цигански или андалуски танц.

 

Едно обаче е ясно, танцът е запазената марка на Буенос Айрес. Голяма част от теоретиците смятат, че той е смесица от няколко стила – хореографията е дошла от милонгата, ритъмът – от кандомбе, а сантименталната мелодична линия и емоционалната сила – от кубинската хабанера.

 

Първият композитор на танго е Хуан Перез, който прави песента „Dame la lata“. Други по- стари песни са „El tero“ и „Andáte a la Recoleta“.

Първата държава, освен Аржентина, в която се танцува танго, е Куба. По това време в Буенос Айрес танцът започва да придобива познатия ни днес облик.

В началото тангото се е танцувало само от мъже под акомпанимента на три инструмента. Малко по-късно и жените се включват, което променя характера на танца – прави го по- жив и чувствен.

Добавя се и допълнителен инструмент, който предопределя и цялостното звучене на музиката.

Първите танга са били без текст. Музикантите обикновено са импровизирали по време на представленията.