Д-р Добрин Добрев: Домашният любимец е не само радост, но и грижа и отговорност

Д-р Добрев споделя защо е избрал тази професия, какви са всекидневните предизвикателства, пред които се изправят ветеринарите и на какво са го научили животните. Той ще ни даде и полезни съвети за избора и отглеждане на домашните любимци. 

Д-р Добрев, как решихте да се занимавате с тази нелека професия?

Да, тя определено не е лека. Както при 99 на 100 от колегите, които се занимаваме с лечение на домашни любимци, първата причина е обичта към животните. Следващото стъпало е желанието да се помага на страдащите. Това е първия подтик, който кара младия лекар да направи първата стъпка в това поприще. След което самата професия е много динамична, в нея нищо не се повтаря, нито един ден не си прилича с предходния и много увлича. Така човек не усеща как е минало времето и е станал специалист. 

С какви проблеми се сблъсквате всекидневно в работата си?

Беше изключително трудно навремето, когато започнахме нашата работа само с термометър и слушалки. Тогава нямаше добри диагностични средства, а в момента да се работи е истинско удоволствие и затова успеваемостта е по-голяма. В диагностиката имаме огромен арсенал от хематологични, биологични, хормонални анализатори, ехографи, рентгенова, цифрова диагностика и какво ли още не като апаратура. Всичко това до огромна степен облекчава диагностиката и терапията. Като проблем в съвремието бих посочил изменчивостта на заболяванията, новите щамове на патологичните причинители, новите вирусни щамове стават все по-агресивни. Те са бич за нашите пациенти още преди да се появи коронавирусът. Една две години преди това се появиха по-вирулентни щамове на парвовирозата. Това е едно заболяване, което лекувахме леко дотогава. Появиха се нови много силно вирулентни щамове, котешкия СПИН също доби популярност. Всичко това създава нови предизвикателства пред нашата колегия. 

Коя е най-трудната диагноза и може би най-трудната операция, която сте извършвал някога?

Имам зад гърба си десетки хиляди операции, но може би най-трудно ми беше като правих операция на собственото ми куче. Операцията беше успешна, но за жалост то вече не е между живите. Тогава ми беше много притеснено. В практиката ми е имало и 6-7-часови операции, не мога да кажа коя ми е била най-трудна. 

Животните страдат ли от човешки болести и могат ли да навредят на своя стопанин?

Сред хората има една приказка, че животните носят болести. Това почти не е вярно. Зооантропонозите - така се наричат болестите, които засягат животни и хора, са изключително малко. Много малко са заболяванията, които се предават от животно на човек. В пъти повече са заболяванията, които се предават от човек на човек, или от животно на животно. Огромна част от зооантропонозите са на практика овладени. Например бясът е заболяване, което благодарение на десетилетия усилия на моите колеги за ваксиниране на животните, почти не се среща. Изключително редки случи има, по-малко от веднъж годишно дори. Кучешката тения също рязко намаля заради добрия контрол върху кланишките отпадъци. Там предаването е от поразените вътрешни органи, но в кланиците в България, нашите колеги от ОДБХ полагат много сериозни усилия и на практика пътят на това заболяване също се пресече. Към зооантропонозите останаха дребни паразити. Общо взето домашните любимци на практика не представляват здравна опасност и общуването с тях е в пъти по-безопасно, отколкото с хората. 

Кое е най-необичайното животно, което сте лекувал в практиката си?

Аз съм лекувал и лъв, и тигър, питон, кенгуру, маймуна. Преди години бях лекуващ лекар на зоопарка. Случвало се е да лекуваме хамелеони, коали. Разнообразието на нашите пациенти е много голямо. До голяма степен от там идва сложността в работата ни, защото човек не учи само за един биологичен вид, а за много. Някои от тях са и от други класове – екзотичните птици, земноводните, влечугите. Всички си имат някаква специфика. Всички бяха много интересни, особено екзотичните, с които човек се среща за първи път. 

Вие имате ли домашен любимец?

Моята половинка има английски булдог и котка, но аз още не съм прежалил моето куче, което загубих преди години. 

Какво трябва да знаят хората преди да си вземат домашен любимец?

Когато дойде време хората да си избират домашен любимец, най-добре е първо да се консултират със специалист. Това, което ще ги посъветва той, е най-малкото размера на домашния любимец и типа. Много често с добрите си намерения хората, но не преценявайки правилно условията, обричат домашния си любимец на труден живот. Нерядко сме били свидетели на едри породи кучета, отглеждани в гарсониера, или домашен любимец, който човек си взима, без да има времето да се грижи за него. Хубаво е хората да знаят, че един домашен любимец е не само радост, той е грижа и отговорност. Има голямо разнообразие на домашните любимци и когато биват избирани, един ветеринарен специалист би определил правилно типа, подходящ за даден човек. Тогава бих посъветвал хората преди да вземат животно в дома си, да не слушат гласа на емоцията, а първо да се консултират със специалист. Аз съм убеден, че какъвто и домашен любимец да вземат, още на в първите дни, той ще им се стори най-красивият, най-умният и най-добрият на света и няма сила, която да ги разубеди.  

Какви са грешките, които най-често допускат стопаните при ветеринарната грижа?

Грешките в отглеждането на домашните любимци стават все по-малко. В момента има много информация, хората бързо и лесно могат да се ограмотят по отношение на отглеждането на домашния си любимец. Но на първо място трябва да се знае, че домашният ни любимец не е човек, той е друг биологичен вид и си има неговите специфични изисквания към храната и начина на живот. Изхождайки от това, вече нещата тръгват в правилния път. Стопаните, с които работим в клиниката, видимо са много грамотни, знаещи хора и хора, които се грижат добре за своите домашни любимци. Самите условия и информационната среда предлагат големи възможности. 

На какво Ви научиха животните?

Научиха ме първо на обич. Те умеят да обичат. До голяма степен на преданост, на реална преценка върху околната действителност. В сегашното сложно време и обществото, което ние превръщаме в все по-сложно, малко първичност не е излишна. 

Какво е Вашето пожелавате за празника?

Искам да пожелая на колегите ми в клиниката да са здрави, да продължаваме да сме все така всеотдайни. Ние сме като едно семейство и да продължаваме да се обичаме и да надграждане нашите възможности в терапевтиката и диагностиката. На цялата колегия и на здравните инспектори от ОДБХ пожелавам да продължават да работят със същото вдъхновение и професионализъм. На днешния ден всички ветеринарни лекари заслужават признание.