Павлета Проданова: Да пазим българските традиции и култура

Читалището – храмът на духовността, културата и просвещението. Мястото, събирало от векове жадните за нови знания. Мястото, което общността и в най-малкото населено място в родината ни посещава лично, а и води децата и внучетата си, за да се запознаят с традициите, да вземат книга от читалищната библиотека или пък участие в дейност по интереси. 

Едно място, което и днес ни кара да се чувстваме у дома си. Място, където времето е споделило своя ход с историята и настоящето. И колко хубаво и мило е, че и до ден днешен има хора, които  даряват книги на читалищата, както и съвременни будители, които организират групи за хора от различни възрасти, за да празнуват взаимно или просто, за да попеят и да излязат от релсите на рутинното ежедневие.

В такова будителско кътче ни води историята ни днес – за едно дарение от сърце за едно малко читалище с родолюбив дух.

Свикнали сме да свързваме село Езерец с кампании по почистване на километричния му девствен плаж, с активни млади хора, които пазят и развиват крайморската зона, както и с фестивала „Джаз до морето“, но тук добавяме още един ярък щрих – неуморният труд на дейците в местното читалище, които преди дни получиха доверие за дарение от сърце. 

Така музикантът Павлета Проданова, която е родом от Добрич, а от години е свързана и с Езерец, избира да подари на читалище „Отец Паисий“ своето първо пиано. Разказва, че неслучайно е избрала едно от най-старите читалища в България. Това е мястото, където всеки може да седне и да побеседва по някоя тема, а сега ще може и да посвири и попее, възкликва в интервюто ни сърцатата дама. Точно такъв  е нейният жест – към всички – и към тези, които могат да свирят и към тези, които ще започнат да се учат да свирят на него в бъдеще време. 

В момента секретар на читалището е Елен Сабатини-французойка,която живее от 15 години в България, разказва г-жа Проданова. Виждам колко милее за този български дух и какво прави като дейност в читалището,както и настоятелството и затова се реших на дарителски акт – отдавна имах тази идея и вече съм спокойна и доволна, че го направих, добавя тя. 

Павлета Проданова изказва своята благодарност на всички, които са помогнали по логистката за пренасянето на пианото. Прекрасният й жест е със сантиментална стойност. Тя започва да свири едва на 6 годинки. Разказва, че много е настоявала и родителите й са спестявали дълго време пари за това пиано. То е руско. И да, има в семейството й музикант - майка ми е свирила на акордеон и дълги години е била диригент на народни състави акапелна музика.  Отправила поглед към началото на своя професионален път, чаровната ми събеседничка изказва своята благодарност и на първата си  учителка в Добрич - Мария Ганева.

Няма как да не я попитам за предстоящото издание на известния фестивал, който тя организира вече три години в Езерец –„ Джаз до морето“. През годините е канила на сцената му свои колеги и приятели музиканти като Веселин Веселинов-Еко,Мирослав Иванов, Джаз трио Ангел Заберски, братя Владигерови, Митко Семов,Петър Салчев и др. През 2022 поредното издание на феста ще бъде отново в края на юли-началото на август, анонсира организаторът, но точната дата ще бъде уточнена допълнително. По повод на магията на събитието – специалното, според нея, е че хората са доволни вече три години да се съберат и да се радват на музиката до морето заедно. Идва публика от целия район, от различни градове на България, както и меломани от Румъния.

През годините минах през много силове,но джазът е стилът, който най-добре ми импонира. Джазът е тази музика, която ми даде свободата, която търсеше моята душа и затова се чуствам щастлива, отбелязва г-жа Проданова.

Щастлива е, че и първото й пиано е точно на това място и си представя как след време ще могат да се организират културни събития със съпровод на пиано като литературни четения, танци, пеене, рисуване. 

Защото пианото е душата на едно читалище, казва тя. А читалището е стожер на култрата и просвещението. И макар да не съм родом от Езерец, отдавна съм в този край и обичам хората в него. Морето е което ни топли целогодишно там и се радвам, че нещата се случват и това е пътят да покажем на другите какво можем. Примерът, които искам да дам е никой да не се отказва да направи нещо. В кръга на шегата, не всеки има пиано, но много хора могат да дадат своя дан.

Тепърва ще се мисли и работи по това да се оранизира музикална школа към читалището. Вече има детенце, което ходи на уроци в Шабла, но ето че сега ще може да свири и в Езерец. 

Читалището като средище, според дарителя, трябва да пази българщината и духа. Пианото като част от този дух може да ни събере!, категорична е тя. Ще се опитваме да работим в тази посока и ще помагам с каквото може. Всички сме като голямо семейство, казва тя. Пожелава на всички да пазят българските традиции и култура и да надграждат, но да не забравят българското. Само така нейният пример ще има някакъв смисъл, защото в тези малки общности, както е село Езерец, е много важно хората са си помагат, да се събират и да изливат душите си. Това сближава и обогатява.