Изложба, посветена на Георги Топалов показва Регионалната библиотека "Дора Габе"

Изложбата може да бъде разгледана от 21 януари до 18 февр. 2022 г.

Изложба, посветена на Георги Топалов показва Регионалната библиотека "Дора Габе"

По повод 90 г. от рождението на добруджанския краевед Георги Топалов (1932 – 2015), от 21 януари 2022 г., библиотеката организира изложба на библиотечни документи. Освен активен изследоветел на миналото на добруджанския край, той е и дългогодишен дарител и читател на библиотеката.


Експозицията представя всички книги на Георги Топалов, негови публикации в периодичния печат, публикации за него, както и фотографии от архива на Регионалната библиотека, които пресъздават мигове от обществения живот на краеведа. Предоставяме на вниманието на посетителите на изложбата и документи от неговия личен архив, съхраняван в нашата библиотека. Това са ръкописите на „История на фамилия Калинкови“, „История на изчезналите селища от Добричкия край“ и „Родословно дърво на Стефан Караджа“.

Изложбата може да бъде разгледана от 21 януари до 18 февр. 2022 г. Георги Топалов е потомствен добруджанец, с дълбоки корени в родния край.

Роден е на 21 януари 1932 година село Долно Чамурлии, Тулчанско. През 1940 година по силата на Крайовския договор семейството му е преселено от Северна Добруджа в Южна Добруджа и е настанено в с. Сираково, Генералтошевско. Там Топалов завършва началното си образование. През 1946 година се премества в съседното с. Спасово, където завършва основното си образование. От 1948 до 1952 г. учи в Каварненската реална гимназия „Стефан Караджа“, а от 1952 до 1957 г. – във Висшия селскостопански институт в гр. София – Зоотехнически факултет.

От 1957 до пенсионирането си през 1992 г. работи в областта на животновъдството на територията на Добричка област като специалист в този отрасъл и като зооинженер.

Две са основните дейности на Георги Топалов – животновъдството и краезнанието. Предмет на краеведската му дейност са главно миналото на животновъдството в нашия край и миналото на района на Спасово, Белгун и родното му село в Северна Добруджа.

Автор е на единадесет книги. Между тях са „История на просветното дело в село Спасово и Спасовски район“ (1983), „Кратка енциклопедия на родословията и фамилните имена на българите от Спасовски район, Добричко /1817 – 1992 г./ (1994), „Сродници на Стефан Караджа от Добричка област“ (2010), „Българите от с. Еникьой (Михаил Когълничану), Тулчанско, минало и настояще“ (2011). Негово дело са речниците за изчезналите селища в Добричка област през 19-ти и 20-ти век, за селищните наименования в нашия край и за популярни фамилии и родове в Добричко. Ценен принос към добруджанското краезнание са и книгите за съобщителното дело в нашия край и за съдбата на Еникьойските българи в Южна Добруджа. Има над 300 публикации в централния и местния периодичен печат.

С решение на конгреса на Съюза на краеведите в България от 2003 г. му е присъдено званието „Заслужил краевед“ и му е връчена грамота.

Земният му път приключва на 31 март 2015 година.