Станил Лазаров от Добрич е в ТОП 100 автори на престижния Фото форум

Неговата история с фотоапарата датира от години. Първо като любител, а след завършен фото курс и по-професионално. Едва преди година той участва в галерия “Георги Баев“, Бургас в изложбата „Началото“, свързана с успешно преминато обучение във Photoschool с преподавател Милен Добрев. 

Станил е от Добрич, но любовта го води преди доста години в Бургас, където живее с избраницата на сърцето си и до днес. Вече е преподавател по фотография в образователен център в морския град. Запленен е от уличната фотография, но когато има свободно време, обича да снима пейзажи из морските и равнинни добруджански земи около родния си град.

Предивикателството да си свериш чаосвника с най-добрите и да бъдеш оценяван от хора, споделящи твояа страст, Станил открива от 2019 година, когато става член на Фото форум. Следва признанието „снимка на деня“, много харесвания на негови творби, красиви заглавия и запомнящи се снимки, обработени в арт творби. 

В самия край на 2021г. той бе обявен за един от Топ 100 автори от цялата страна на престижния фотографски форум.  Какво освен двуизмерното вижда в един кадър, кога разбира, че това е обектът и как посланието на автора стига до зрителя, споделя в интервю за Добрич онлайн Станил Лазаров:

В края на миналата година бе отличен за един от Топ 100 фотографите на престижния Фото форум - какво означава за теб това признание? 

Този приз означава наистина много за мен. Самото чувство да попадна в една компания с най-добрите фотографи в България ме мотивира да продължавам напред и да се развивам. Платформата на Фото форум дава на всеки шанс да се вдъхновява и да усъвършенства уменията си зад фотоапарата.

Да те върна назад в годините – кога хобито да улавяш момента в кадър се превърна в нещо повече?

От малък си ме влече да снимам. След като си закупих първия фотоапарат, буквално снимах всичко около мен. Моето развитие се дължи на Photoscool. Там срещнах страхотни професионалисти, които ми помагнаха да разбера фотографията по неподозиран до този момент начин. Тук е моментът и да благодаря на моите лектори- Милен Добрев и Пламен Михайлов, които ми отвориха очите към света на фотографията и подпомогнаха моето израстване като автор.

Фотографът е зад обектива, но въздейства чрез ярката си индивидуалност – какво показва един кадър, което зрителят не винаги вижда на преден план или без обяснение в заглавие?

Фотографията е начин да изразяваме себе си.Чрез нея се опитваме да предадем своята фантазия, прозорливост и въображение. Има момент, когато можеш много силно да усетиш някой кадър или  просто да го подминеш. Моментното емоционално състояние също е от голямо значение за възприемането.

Като говорим за заглавие, ти именуваш много образно своите снимки - как се раждат заглавията?

Заглавието на един кадър може да засили влиянието му. То издава въображението на автора, показва посоката на себеизразяването. Разбира се, всеки може да разтълкува дадено изображение така, както го усети.

При обработката на една снимка какво се добавя в зрителното възприятие, според теб ? Какво може да се сътвори с помощта на компютъра, което не е по силите на проявителя от тъмната стаичка?

Всъщност, дигиталните програми за обработка са съвременните тъмни стаички. Палитрата от функции е доста по- голяма. Чрез тях почертаваш това, което искаш да изразиш и предадеш. Помагат много, но трябва да се внимава ,зашото когато авторът е неопитен, лесно може да изгуби автентичността на цветовете.

Има ли мода в начините за обработване на снимките? (похват,който е по-разпространен и предпочитан от повечето професионални или любители фотографи)

Не мисля, че има мода в обработката на кадрите, особенно в цветната фотография. Там, както споменах, трябва да се придържаш към автентичноста на цветовете. При черно-бялата фотография е по -различно. Там, поне за мен, е един различен свят, в който изпъкват повече емоцията и драматизмът. 

Колко време най-дълго е продължило „дебненето“ на уловен миг и имал ли си рискови ситуации заради снимка - разкажи ни?

Със сигурност няколко дни, дори седмици. Имаше ситуация, в която бях си харесал една позиция с улична лампа и се надявах да видя кацнала птица в даден период от деня. Разхождайки кучето си, всеки път минавах от там с цел да е кацнала и да ме чака. Може би мина повече от седмица, когато кацна една врана само за няколко секунди, но ми бяха достатъчни. Търпението, особенно в уличната фотография, е ключово и често се възнаграждава. Колкото до рисковите ситуации, имах период в който обикалях из изоставени сгради и училища, стари закрити военни поделения. Има много история  по тези места ,но колкото и да е интересно, винаги трябва да си с едно на ум, понеже сградите са стари, амортизирани и трябва да се внимава.

От години живееш буквално до морето, но когато се връщаш в родния Добрич и обикаляш из Добруджа, какво снимаш с удоволствие?

Добруджа всъщност е страхотна стига да имаш очите да я видиш. Обичам да се разхождам и снимам по Северното Черноморие, което е доста по -различно от долу на юг. Не е толкова застроено. дава усещане, че времето е спряло...умът ми е спокоен там.

Сега работиш като преподавател по фотография в образователен център- на какво би искал да научиш хората, които сега правят първите си стъпки в това вълнуващо прключение?

Това е нещо ново за мен. Групата не е голяма, но е много любопитна и още от първите ни срещи създават впечатление, че много се вълнуват. Това, което ще опитам, е да научим базови правила и похвати. Вярвам, че трябва да се доверяваме на инстиктите си и да черпим вдъхновение от тях. Така се изгражда разпознаваем стил. Да фотографират това, което им доставя удоволствие, без да се влияят  от странични упреци. Едно от най-хубавите неща, които може да ти се случат, е да си в среда с хора, обединени от една страст.

Коя е следващата цел? Какво би искал да научиш и направиш в областта на фотографията?

Да си призная, нямам и не следвам цел. Желанието ми е да продължавам да се отдавам на любимото си хоби. Когато излизам да снимам, чувството е много специално. Пуснал съм се по течението в това приключение и търпеливо се наслаждавам на това докъде ще ме отведе.