Над десет часа депутатите спорят за Бюджет 2022

Парламентът приема цял ден на второ четене бюджета за тази година. Стигна се и до скандали. Десет часа народните представители спорят в пленарната зала за план-сметката на държавата за годината.

Планът на управляващите е през тази година да има приходи в размер на над 57 млрд. лева. Разходите обаче са над 63 млрд. лв. Така дупката, която се получава в бюджета, е в размер на близо 6 млрд. лв. Заложената инфлация е в размер на 5,6%, а заложената безработица е 5%. Държавата трябва да изхарчи над 23 млрд. лв. за социално подпомагане и над 8 млрд. лв. за здравеопазване.

54 дни след старта на годината дойде ред и на окончателното приемане на бюджета за 2022 г. Под погледа на правителството опозицията атакува план-сметката. И обяви - животът е поскъпвал, а управляващите не правели нищо.

„Инфлацията, която претърпя България и българската икономика, води до реално обедняване на около 30% от българските граждани”, посочи Александър Иванов от ГЕРБ-СДС.

Защитата на властта дойде от кулоарите. Финансовият министър увери, че инфлацията няма да надхвърли двуцифрено число. Имало обаче и предизвикателства - например, кризата в Украйна.

„Това са едни сравнително турбулентни времена и няма как всичко да се прогнозира с абсолютна точност, така че това са най-добрите прогнози, които са направени”, коментира вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев.

В пленарната зала спорът се разрази за парите за сектор култура. „Няма Министерски съвет и министър на финансите, който да иска да дава пари за култура. Реално обаче ако не развиваме културата и образованието си, омагьосаният кръг няма как да се прекрати и ще тръгнем надолу”, смята Цончо Ганев от „Възраждане”.

„Ако ще говорим за добри и лоши -  да, ние сме лоши. Ние заплати няма да вдигаме без реални резултати отсреща. Хората, които седят и не произвеждат нови резултати, съжалявам - за тях увеличение няма да има”, категоричен е Василев.

„Не може само с проекти. Тези хора, с това, че не им вдигате заплатите в тази тежка криза, част от тях ги обричатеда напуснат сектора и да не се занимават с това”, каза Тома Биков от ГЕРБ-СДС.

Повече пари бяха поискани и за наука. Въпреки предвидените допълнително 20 млн. лева за Българската академия на науките.

„Предлагат се 20 млн., но те няма да бъдат за възнаграждения, а БАН има най-голям проблем със задържането на учените”, добави Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС.

„БАН поиска точно определена сума. Не можем да дадем на някого нещо, което не иска. Учените няма да останат без допълнително възнаграждение”, обясни Любомир Каримански от „Има такъв народ”.

По време на дебатите за пари - едно предложение покачи напрежението. Управляващите поискаха край на дебатите. Но след спор и почивка в крайна сметка приемането на бюджета продължи.

Какво беше прието на заседанието, приключило късно във вторник

Депутатите успяха да гласуват всички текстове от бюджетите на Здравната каса и Държавното обществено осигуряване.

След двуседмични спорове се стигна до увеличаване на максималния осигурителен праг. Така  от 1 април той става 3 400 лв., вместо 3 000. Минималната работна заплата се вдига на 710 лева. Толкова ще получават и майките по време на втората година майчинство.

Дневното обезщетение при безработица се повишава от 12 на 18 лева. Сериозна промяна има при осигурителния доход за земеделските и тютюнопроизводителите. Той се вдига от 430 на 710 лева.

Над 470 млн. лева са заделени за месечни добавки към възнагражденията на медиците на първа линия. С 500 милиона  ще се купуват ваксини, тестове и лекарства  за COVID-19. Общо за здравеопазване са предвидени 8 милиарда и 343 милиона лева.