Доц.Герасимов: Фармацевтите стоим с достойнство на работните си места и се опитваме да бъдем полезни на пациентите
Преди броени дни Българският фармацевтичен съюз отбеляза 15 години от своето учредяване с тържествено събитие в Стара Загора. <br />
Националната среща бе предшествана от заседание на управителния съвет на съсловната организация, на което колегията е имала възможност да сподели и обсъди предизвикателствата пред професията. В организацията членуват вече близо 7000 магистър-фармацевти.
Доц. Николай Герасимов бе добричкият представител на събитието. Той е магистър-фармацевт, работи в една от централните аптеки в Добрич, от години е член на регионалната колегия на БФС , също така е и преподавател в Медицинския колеж в Стара Загора.
Това беше една много добра инициатива, категоричен е доц. Герасимов. По принцип УС на БФС има такава практика. Аз съм присъствал няколко пъти на такива разширени заседания, когато е нямала възможност да присъства нашият председател на Регионалната фармацевтична колегия г-жа магистър-фармацевт Лалка Стойчева.
Ние там, регионалните представители, сме без право на глас, просто можем да участваме в дебатите, можем да даваме предложения.Това е една чудесна инициатива, понеже по този начин нашият УС и ръководството на Фармацетичния съюз не се капсулира и срещата е в по-широк формат- има представители на аптеки, представители от промишлеността, от научните среди, преподаватели от различни факултети и колежи, има представители и от фирмите, които внасят лекарства. По този начин могат да се чуят различни мнения по много въпроси. Един вид си сверяваме часовника помежду си.
Поводът сега бе 15 години от създаването на БФС. Това бе за нас като фармацевти една много дълго лелеяна мечта- да имаме законен съюз, нашите права да бъдат защитени в този съюз. Преди това имахме друга формация, която имаше законен характер, след това със законодателни инициативи това се случи и сега както има Български лекарски съюз, така има и Български фармацевтичен съюз. Като здравни специалисти, това ни удовлетворява. Това е вид признание за нашата работа и нашето значение. Придава ни тежест и в обществото - ние сме също част от здравеопазването.
Вие сте на първа линия – стана ли повече и по-тежка работата на фармацевта във време на ковид криза? Какви са предизвикателствата сега?
Да , ние също като лекарите сме на първа линия. Правим, каквото можем и обслужваме болните. При всички случаи работата ни се увеличи-консултации, обслужване на пациентите, фармацевтична грижа. Аптеката стана едно по-рисково място за работа понеже много пациенти подхождат много безотговорно и застарашават живота на персонала на аптеките. Например, хора, които идват от поликлиниката и са с положителен тест, вместо да се приберат вкъщи и да се изолират и да пратят някой роднина да ги обгрижи и да обслужи рецептите, те се разхождат по улиците, ходят в магазини и в аптеките. Това не е етично, нито морално, понеже по този начин във всяка една аптека има определен брой персонал и както в нашите по-малки провинциални градове, аптеките отчитаме недостиг на персонал и тогава един недобросъвестен пациент поставя под заплаха дори функционирането на цял един обект. Много наши колеги, не се коментира публично, но също пострадаха от ковид епидемията, като доста от тях починаха. Аз също се бях заразил на работното си място. Колективът на цялата ми аптека също един по един преболедувахме ковид. При този контакт с болни пациенти или с преносители, неизбежно е. Ние го знаем този кръст и си го носим. Стоим си с достойнство на работните места и колкото можем и компетенциите полволяват, се опитваме да бъдем полезни на пациентите, които в момента са в тежко състояние - независимо дали говорим за ковид болни или всякакъв вид болни.
Има предивикателства, има проблеми с пазара и доставките на някои видове лекарства, но ние работим.
Към този момент има ли лекарства, които липсват от аптечната мрежа или предстои да бъдат заредени поради изчерпване на наличност?
Нещата са някак си на тласъци. Има временни дефицити на някои видове лекарства, което изнервя малко ситуацията. С тази цел се въведоха и верификации. Сработват като системи. Идеята е да се ограничи спекулативният реекспорт на дефицитни лекарства. Не мога да кажа, че има някакви фрапантни липси, по-скоро временни са липсите на определени лекарства. Другият проблем е изчезването на някои видове лекарства от българския пазар понеже той е непривлекателен за големи фармацевтични производители. В България има комисия за цени и реинбурсация. Те заставят вносителите на лекарства да поддържат ниски цени-на фона на ЕС и други държави и малката консумация,ние сме малка държава като популация и малък пазар, става икономически неизгодно определени видове лекарства да се внасят в България и това ощетява българския пациент.
Как стои въпросът с кадрите по места? Има ли недостиг на фармацевти в по-малките населени места?
Младите ни колеги, които завършват, говоря за бъдещите магистър фармацевти и бакалаврите, помощник-фармацевтите, тенденцията е да останат в големите градове, след като завършат. Медицински училища има в големите градов е- София, Варна,Пловдив и на всеки му харесва да живее в големия град и да работи в една по-урбанизирана среда. Много малко,за съжаление, и в Добрич от завършващите фармацевти се връщат. Това е една тенденция. Тя е много старатенденция - в Добрич да има недостиг на фармацевти. За тази тенденция аз съм чел ,понеже съм правил исторически прегледи на фармацията в грдаа и региона. Има доклади още от 80-90-те години от Държавно аптечно обединение. Добрич винаги е бил непривлекателен за фармацевтите и винаги, дори в старите държавни структури, когато всичко се е регулирало от държавата, в нашия регион е имало недостиг на фармацевти.
Аз също съм бил собственик на аптека, сега съм наемен фармацевт, но винаги е било така- не искат да се връщат в нашия град, въпреки че заплатите са долу-горе доста по-високи отколкото във Варна, примерно. И от това страда фармацевтичната услуга.
Похвална е инициативата на Български фармацевтичен съюз, която обсъждахме в Стара Загора, че са провели с Организацията на общините в България и са намерили начин да стимулират с по 500 лв за разкрита аптека месечно в малко населено място. Може да е недостатъчно като сума, но това е една първа крачка. Фармацевтичните грижи да се доближат до хората в по-малките населени места.
Вие като преподавател имате преки наблюдения над обучаващите се в момента Ваши бъдещи колеги -какво е нивото, какъв е интересът към специалността?
Аз в Стара Загора преподавам в Медицинския колеж, където от минлата година се разкри псециално за помощник фармацевти. Попаднах в една много добра академична среда. Професор Толекова, която е директор на колежа, е много иновативен преподавател.Тя много успешно развива колежа с много нови и интересни специалности.
Догодина ще бъде първият завършил випуск. Много съм доволен, много са интелигентни стдентите. С голямо желание учат и мен лично това много ме стимулира и аз да поддържам ниво. Вторият випуск вече е приет-има голям интерес към тази специалност.Две години подред при държавни бройки от 20 човека, се записват и доста студенти в платено обучение. Над 40 всяка година се записват в Медицински колеж Стара Загора в специалост професионален бакалавър „Помощник фармацевт“.
Проф.Толекова успя да сформира доста добър екип и мисля, че хората, които сме преподаватели там, ще дадем всичко възможно да излизат едни много добре подготвени млади кадри, защото аз имам преки наблюдения в нашия регион-Добрич. Медицински колеж Варна е на много високо ниво - и преподаването, и младите помощник фармацевти ,които се дипломират там. Мисля, че са най-добрите в България. Не искам да обидя никого, но те са подготвени за реална работа в аптеката. Много бързо влизат в реалната работа. Моята мечта е да постигнем високите нива на колегите.
Как навлизат високите технологии в реалната фармация?
Фармацията е една от дисциплините, която много бързо се развива. Аз съм се дипломирал 94-та година и оттогава фармацията получи голямо развитие - нови молекули, нови лекарства и съвсем нови стандарти на обслужване. Същото се случи и с медицината. Ние не можем да живеем в 80 или 90-те години-морално и етично задължение да всеки от нас е да полага грижи за собственото си развитие след дипломирането. В цяла Европа и в Америка това е един много сериозно контролиран процес. В това отншение БФС предприема много инициаиви.Той се е нагърбил със задачата да контролира повишаването на квалификацията на фарацевтите, провеждат се много семинари. Медицинските представители също участват в този процес. Имаме Дни на фармацията. Другото, което ни задължва да поддържаме висока квалификация е ,че при подписване на договори със Здравната каса, също има изискване да се представят точки от посещения на курсове за повишаване на квалификацията. Вярвайте ми , средата е конкурентна и всички полагат усилия за поддържане на високо ниво на услугите и компетенцията на колегите. Сега, в условията на пандемия, това се случва предимно онлайн, но не спираме да се образоваме, защото трябва да сме подготвени.