Цветан Сашев: Добрич дължи своето развитие като населено място от градски тип на пазара и търговските отношения, характерни за него

В своя публикация на страницата на Историческия музей-Добрич, Цветан Сашев пише: "Ненапразно думата „пазар“ фигурира в името на града в обозримата негова история – от 16-и до 19-и век, а в определени моменти – и през 20-и век. Пазарите в Ориента следват своеобразни стандарти, включващи: пазарен площад – улица с прилежащи дюкяни, безистен и ханове, които се намират в близост. Конфигурацията по разбираеми причини се оформя с течение на времето: понякога могат да изминат десетилетия, а понякога и столетия. Населени места с по-слабо търговско развитие така и не достигат до създаване на покрит пазар. Построяването на безистен превръща пазара в система, осигуряваща максимални удобства на продавачи, купувачи и държавни чиновници. Етимологията на понятието „безистен” ни отвежда към арабската дума „без” (‘платно’). През Средновековието платовете са едни от най-ценените вещи. Тази тенденция се запазва и през следващите векове – платовете, особено тези от скъпи материи, си остават един от символите на благоденствието.

В покритите пазари се предлагат различни видове стоки: в повечето случаи с висока себестойност. В тези, строени от дялан камък, постройки приходящи и местни търговци наемат помещения не само за дюкяни, но и за складове. Безистените са с две или четири врати, които вечерно време се заключват и охраняват – така се осигурява надеждна защита на имуществото на гостите на града, които могат спокойно да нощуват в хановете около пазара. В определени случаи покритият пазар играе ролята на „банков трезор”. В него се оставят на съхранение големи парични суми: понякога и от събрани данъци. В турските административни документи покритите пазари се наричат „капан”. Основният закон, който регулира дейността както на открития, така и на закрития пазар, е законът за „бач”.

При различни султани като Мехмед II, Баязид II, Селим и Сюлейман биват приети основни закони за „бач”. „Бач” – това са пазарните такси. С оглед на регионалните специфики биват приети и местни закони. Поради възходящото си развитие Хаджиоглу Пазарджик е един от градовете със собствен данъчен закон. Той влиза в сила през втората половина на 17-и век, когато е построен и покритият пазар в града.

Безистенът се е намирал в източната част на т.нар. Шадравански площад, като главният му вход е бил откъм площада. Ценни сведения за пазара черпим от турския пътешественик Евлия Челеби. Ето какво пише той:

„Кехаята на Кьопрюлю-заде Ахмед паша, благодетелят Ибрахим ага построил вътре в чаршията на една главна улица, новия безистен със сто дюкяна. Безистенът е гевгирен, с две големи врати и е покрит с керемиди. Благодарение на него градът се е прочул”.

Кьопрюлю-заде Ахмед паша е велик везир в периода 1661 – 1676 г., а последното идване на Евлия Челеби в Хаджиоглу Пазарджик е през 1667 г. Най-вероятно покритият пазар е построен между 1661 и 1667 г. Може да допуснем, че това е станало и малко по-рано във времето, все пак не знаем в предишните години какъв е бил статутът на човека, финансирал изграждането – властовите и финансовите му позиции може да са били солидни и при предишни везири, но пък Челеби пише за „новия безистен”…

Разказът на турския пътешественик в съчетание с информацията от основния и локален закон за „бач” ни дава възможност за оформяне на една цялостна картина. В безистена освен дюкяните и складовете се намира и държавният кантар. На него се теглят определени стоки, които са в по-голямо количество. Има и мярка за тегло – „кантар”. Един „кантар” се равнява на 44 оки, т.е. на 56 кг. За измерването се плаща такса. Държавата е собственик на монопола върху измерванията. Частни лица не могат да притежават такива кантари. Чиновникът, съблюдаващ за спазването на реда на пазара и за събирането на таксите, се нарича „мухтесиб”. Неговите помощници за покрития пазар са т.нар. „капанджии”. За стоките, продавани в „капана”, се събира пазарна такса, която е двойно по-голяма от бача, събиран в другите части на пазара. В закона за „бач” на Хаджиоглу Пазарджик като конкретни стоки с определена такса за измерване на покрития пазар се упоменават мед и масло. Една от стоките, продавана на покрития пазар и придаваща специфичен облик на епохата, са робите.Те фигурират в локалния закон от 17-и век (по правило като скъпа стока се продават в покритите пазари) с точно определена данъчна тежест, която трябва да бъде поета както от продавача, така и от купувача. Този вид двойно облагане е свързан с възможността за многократно препродаване. Такова облагане има и при някои видове животни като вол, крава или кон. Държавата създава механизми, които гарантират приходи на хазната под всякакви форми. Робите, продавани на пазарите на османската империя в онази епоха, са предимно военнопленници или хора, отвличани от родните си места от разбойници. Голям брой пленници има след походите към Централна Европа в средата на 16-и век, а жертва на отвличания стават жители на райони, граничещи с империята.

Интересна информация по темата черпим от пътеписа на френския пътешественик О. Бусбек. Ето какво пише той в своята книга „Посолства и пътешествия по Турция и Амасия”:

„Турците умеят твърде добре да използват частно и обществено труда на робите. И те имат поговорка: „че не е беден човекът, който може да има един роб”. Те си служат с робите за сечене, косене, пренасяне, копане, чистене и за всичко каквото е нужно за удобства и украса от обществен характер, така както някога с тях са си служили древните, за да се сдобиват с всякакъв вид полезна и изящна литература…

Ще прибавя, че военнопленниците са най-добрата плячка за турските войници. Един или двама роби им стигат, за да забогатеят, защото у тях дори най-незначителните роби струват по 50 жълтици”.

Такъв тип свидетелства очертават една картина, която в различните региони има своите нюанси. В Добруджа робите, които се продават по тържищата, са отвличани от татари хора от териториите на днешна Полша и Украйна. Страшимир Димитров в том 3-ти на „История на Добруджа” изнася данни от митницата в Тулча, през която само за 7 месеца през 1517 г. към вътрешността на империята са преминали 1 314 роби.

Регламентът за функциониране на пазара в Хаджиоглу е от средата на 17-и век, но освен числата основните механизми надали са се променили в следващите десетилетия. Покритият пазар съществува повече от два века. Според спомени на хора, живели през 19-и век в града, в последните десетилетия от своето съществуване безистенът поради лошото си състояние се използва само като складови помещения. Местното население го е наричало „Ташхана” (‘каменните дюкяни’), а през 1890 или 1891 г. е разрушен.