Пшеницата може да компенсира закъснението в развитието си, рапицата е в окаяно състояние

В никакъв случай не трябва да се прибягва до разораване на пшеничните посеви, както вече са започнали да правят стопаните от различни региони на страната /Видин, Русе и др./ Пшеницата притежава големи компенсаторни механизми и може да навакса в развитието си, категорично заяви за AGRO.BG доц. д-р Костадин Костов, селекционер по пшеница в Добруджанския земеделски институт – гр. Ген. Тошево.

Пшеницата може да компенсира закъснението в развитието си, рапицата е в окаяно състояние

Дългогодишният му опит показва, че тази култура може да се справи със закъснението в развитието си при подходящи условия през пролетта и да изненада дори и учените.    

Пъстра е картината по отношение състоянието на посевите с пшеница в страната. На места растенията още са на кълн, на други полета – на втори-трети лист и много малка част са във фаза братене. По думите на доц.д-р Костов в страната има засети 9,800 -10 милиона декара с житни култури.


 

На 1,114 млн. декара възлиза площта на пшеничните ниви в Добричка област.

 

Посевите в Добруджа също са повлияни от сушата през есента и късната и трудна сеитба, но на този етап пшеницата е в сравнително добро състояние. Разбира се, и в Североизточна България се наблюдават различни фази на развитие на житната култура. Основните фактори, които влияят върху фазите на културата, са два – влага и температура. И тъй като тази есен природата поднася много изненади, пшеницата се развива според наличното количество валежи и кратките затопляния през последните седмици.

Доц. д-р Костадин Костов е основен автор на един от най-популярните сортове пшеница у нас – Енола. По данни на МЗХ през тази година този сорт заема 39,4% от посевите, т.е. с него са засети 4 милиона декара с пшеница. На второ място се нарежда Садово I, а на трето с 9,8% – сорт Аглика, дело на селекционера от ДЗИ-гр. Ген. Тошево доц. д-р Николай Ценов. По думите на доц. д-р Костов фермерите трябва да се сеят по няколко сорта с различни качества, за да се избегнат големите рискове от природни аномалии.

Сложна е картината и при рапичните посеви. На отделни места в страната тази култура е в окаяно състояние.

 

Съветът на учения е да се изчака с разораването, въпреки че вече фермерите прибягнаха до тази процедура. Ако все пак се стигне до разваляне на посевите с рапица, трябва много да се внимава със сеитбооборота, предупреждава доц. д-р Костадин Костов.