Правилно ли лекуваме настинката
5 отговора, които уж всеки би следвало да знае, но не е така.
Несъмнено февруари е пиковия месец за настинките и грипа. И въпреки че всяка година през зимата къде ли не може да се намери информация за това какви са симптомите, как да се предпазваме, как да се лекуваме, ако все пак болестта ни застигне, винаги може да се каже още нещо.
Предлагаме ви отговорите на 5 въпроса:
1. Ако имаме висока температура, полезно ли е да се потим?
Завивайки се с топли одеяла, ние изкуствено поддържаме висока външна температура, която помага да се преборят вирусите, но и разрушава механизма на нашата собствена терморегулация. Поради това се увеличава натоварването на сърцето и съдовете. Това може да предизвика сърцебиене, задух и резки скокове в кръвното.
Затова обтриването с прохладна вода (още по-добре с добавен оцет) и студеният компрес на челото са много по-ефективни начини за намаляване на температурата.
Като цяло: когато сте болни, няма смисъл да се завивате прекалено. В много случаи достатъчни са дрехите, с които се чувствате комфортно.
2. Трябва ли да се затопля възпаленият орган?
Наистина народната медицина съветва на болното място да се постави завита в кърпа предварително нагрята на тиган сол, горещо варено яйце или парче керемида, но тези методи могат сериозно да навредят. Силното затопляне действително премахва болката временно, но например, когато носът е пълен с гной, затоплянето на тъканите само способства за по-бързото разпространяване на инфекцията, която може дори да засегне мозъка.
При ангина също не трябва да се загряват сливиците, но е желателно да се приемат повече течности и по-често гърлото да се изплаква с различни отвари.
Също така не е желателно затоплянето на ставите при изостряне на артрита. Нагряването на кожата активизира капилярите, кръвта прилива към болното място и това води до появата на оток, а възпалението се засилва.
3. Задължително ли е да лежим, когато сме настинали?
Няма никакъв смисъл човекът, който киха или кашля, да бъде “прикован” към леглото. При продължителното лежане се намалява вентилацията на белите дробове и бронхите и в тях могат да започнат застойни явления. А отчитайки това, че инфекцията има свойството да се спуска отгоре надолу по дихателните пътища, рискът да се получи бронхит или възпаление на белите дробове е по-висок при тези, които прекарват грипа без да стават от леглото. Съществува дори диагнозата “застойна пневмония”, която често се развива при хората, които са били дълго време приковани към леглото – например след операция.
Така че - разходките (най-вече у дома) не само не са забранени, но са и препоръчителни. Трябва само да бъдете много внимателни и да не стоите на течение.
4. Трябва ли да се храним пълноценно, когато сме болни от грип или има някаква подходяща диета?
За преработването на храната, богата на белтъчини и мазнини, са необходими и много време, и много енергия. А всички сили на организма трябва да бъдат насочени към борбата с инфекцията. Затова трябва да се приемат храни, които по-лесно се усвояват и не се задържат в червата - например плодове (особено цитрусовите), пресни и задушени зеленчуци, задушена риба, сокове.
Вирусът на грипа не обича алкалната основа и затова не пийте минерална вода с подобен състав - тя ще ускори и извеждането на лекарствата от черния дроб (например парацетамола, който се съдържа в повечето средства срещу настинка).
5. Кога е по-добре да се откажем от самолечението?
Първоначално е много трудно да се различи “обикновената” настинка от грипа или пневмонията. Основната разлика е в това, че грипът и другите заболявания се характеризират с по-тежка и по-ярко изразено симптоматика.
Незабавно потърсете лекарска помощ в случай, че кашлицата и хремата са придружени от един или повече от изброените симптоми:
• вашата температура в продължение на 3 дни е 38,5-39 градуса (за децата - повече от 24 часа);
• чувствате силна болка в главата, очните ябълки, корема;
• изхвърляте храчки със зелен, ръждив цвят, примесени с капчици кръв;
• трудно преглъщате;
• страдате от пълна липса на апетит;
• страдате от задух;
• появява се болка в гръдната клетка;
• започват пристъпи на гадене или виене на свят.
Предлагаме ви отговорите на 5 въпроса:
1. Ако имаме висока температура, полезно ли е да се потим?
Завивайки се с топли одеяла, ние изкуствено поддържаме висока външна температура, която помага да се преборят вирусите, но и разрушава механизма на нашата собствена терморегулация. Поради това се увеличава натоварването на сърцето и съдовете. Това може да предизвика сърцебиене, задух и резки скокове в кръвното.
Затова обтриването с прохладна вода (още по-добре с добавен оцет) и студеният компрес на челото са много по-ефективни начини за намаляване на температурата.
Като цяло: когато сте болни, няма смисъл да се завивате прекалено. В много случаи достатъчни са дрехите, с които се чувствате комфортно.
2. Трябва ли да се затопля възпаленият орган?
Наистина народната медицина съветва на болното място да се постави завита в кърпа предварително нагрята на тиган сол, горещо варено яйце или парче керемида, но тези методи могат сериозно да навредят. Силното затопляне действително премахва болката временно, но например, когато носът е пълен с гной, затоплянето на тъканите само способства за по-бързото разпространяване на инфекцията, която може дори да засегне мозъка.
При ангина също не трябва да се загряват сливиците, но е желателно да се приемат повече течности и по-често гърлото да се изплаква с различни отвари.
Също така не е желателно затоплянето на ставите при изостряне на артрита. Нагряването на кожата активизира капилярите, кръвта прилива към болното място и това води до появата на оток, а възпалението се засилва.
3. Задължително ли е да лежим, когато сме настинали?
Няма никакъв смисъл човекът, който киха или кашля, да бъде “прикован” към леглото. При продължителното лежане се намалява вентилацията на белите дробове и бронхите и в тях могат да започнат застойни явления. А отчитайки това, че инфекцията има свойството да се спуска отгоре надолу по дихателните пътища, рискът да се получи бронхит или възпаление на белите дробове е по-висок при тези, които прекарват грипа без да стават от леглото. Съществува дори диагнозата “застойна пневмония”, която често се развива при хората, които са били дълго време приковани към леглото – например след операция.
Така че - разходките (най-вече у дома) не само не са забранени, но са и препоръчителни. Трябва само да бъдете много внимателни и да не стоите на течение.
4. Трябва ли да се храним пълноценно, когато сме болни от грип или има някаква подходяща диета?
За преработването на храната, богата на белтъчини и мазнини, са необходими и много време, и много енергия. А всички сили на организма трябва да бъдат насочени към борбата с инфекцията. Затова трябва да се приемат храни, които по-лесно се усвояват и не се задържат в червата - например плодове (особено цитрусовите), пресни и задушени зеленчуци, задушена риба, сокове.
Вирусът на грипа не обича алкалната основа и затова не пийте минерална вода с подобен състав - тя ще ускори и извеждането на лекарствата от черния дроб (например парацетамола, който се съдържа в повечето средства срещу настинка).
5. Кога е по-добре да се откажем от самолечението?
Първоначално е много трудно да се различи “обикновената” настинка от грипа или пневмонията. Основната разлика е в това, че грипът и другите заболявания се характеризират с по-тежка и по-ярко изразено симптоматика.
Незабавно потърсете лекарска помощ в случай, че кашлицата и хремата са придружени от един или повече от изброените симптоми:
• вашата температура в продължение на 3 дни е 38,5-39 градуса (за децата - повече от 24 часа);
• чувствате силна болка в главата, очните ябълки, корема;
• изхвърляте храчки със зелен, ръждив цвят, примесени с капчици кръв;
• трудно преглъщате;
• страдате от пълна липса на апетит;
• страдате от задух;
• появява се болка в гръдната клетка;
• започват пристъпи на гадене или виене на свят.
