Диалог между поетите Петър Чухов и Сашо Серафимов тази вечер в Огледална зала „Нели Божкова“

Петър Чухов е роден в София. Автор е на 13 стихосбирки, 3 книги с проза и книга за деца. Творбите му са преведени на 20 езика и публикувани в над 20 държави. Носител е на много награди, сред които Наградата на музея „Башо“ в Япония. Участва на фестивали и четения в Словакия, Македония, Япония, Хърватия, Словения, САЩ, Литва, Швейцария, Румъния, Унгария, Германия, Швеция, Турция, Албания и Русия. Пише музика и текстове, свирил в различни рок-групи, съосновател на етнорок групата „Гологан”, а с групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“ представя стихотворенията си.

Ръководител на Литературния клуб на Столична библиотека. Член на Управителния съвет на Българския П.Е.Н.-център, Сдружение на български писатели, Хайку клуб „София“, World Haiku Association и Musicautor.

„Няма друг в българската поезия от началото на 21. век, чийто почерк толкова внимателно да работи върху преобръщането на всекидневните гледки и ситуации в смислови бездни и височини. Петър Чухов опитомява света, като го преобразява по целия вертикал от възможни значения. Независимо дали се изкачва нагоре (към Бога) или слиза надолу (към Ада), той знае пътя – и за двете се изискват уменията на алпинист, който вместо върху обезопасяващо въже, издевателстващо се люлее върху въжения мост на поетическата ирония.“

Пламен Дойнов

Сашо Серафимов е роден на 30.08.1953 г. в Добрич. Завършил е Славянския университет – София, специалност „Социална педагогика“. Издал е 9 стихосбирки, автор е на пиеси за деца. Негови стихотворения са превеждани на полски, словашки, турски, румънски, руски, английски и други езици. През 2019 г. фондация „Terrа Culta“ издава в Словакия сборник с негови стихове „Потопа светла“. Преводач Катарина Седлакова. Носител е на национални награди за литература. Лауреат е на международни литературни фестивали в Украйна, Румъния, Полша, Турция. Член е на Съюза на българските писатели. Председател е на сдружението на писателите в Добрич, главен редактор на списание „Антимовския хан“.

„…Неговата вече очертана поетика има своето смислово ядро в единството на отстояваните ценности ( „любовта – убежище на светлината” или „думата свободна” например) с целия метафоричен строй на Сашо-Серафимовата поезия…“

Светлозар Игов

„…Напълно споделям веруюто на Серафимов: „Стихотворението е тъжен свят от весели случки. То си има огледало за обратно време, а в очите кораб, с който плава надалеч. Все някой ще влезе в него, за да пие жива вода и да превъоръжи вътрешната си нация.“ Да се убия, не бих могъл да изразя по-понятно емоциите и тревогите, които ме връхлитат.“

Георги Цанков