Отбелязват се 185 години от рождението на Васил Левски

Васил Левски (истинско име: Васил Иванов Кунчев), Дякона, Апостола - идеолог на българската национална революция, създател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Учи в карловското взаимно училище и за кратко в старозагорското класно училище. Поради липса на средства и перспектива за по-високо образование през 1858 се замонашва под името Игнатий. Участва в Първа българска легия (1862) и борбата за свобода става за него висша цел, смисъл и съдържание на живота му. Знаменосец (1867) е в четата на П. Хитов.  Заедно с други четници се включва във формирането на Втора българска легия (1867-68). С помощта на „Българското общество" в Букурещ предприема 2 обиколки из България -11 декември 1868-24 февруари 1869 и 1 май-26 август 1869. Основава първите революционни комитети, с което слага началото на цялостното преориентиране на българското освободително движение.

Осмисля и систематизира идеята за подготовка на българска национална революция чрез създаване на ВРО. През 1870-72 е в България и осъществява своя план. До средата на 1871 комитетската мрежа е изградена в Мизия и Тракия, има привърженици в Македония и Добруджа. Създава ръководен център - Привременно правителство в Ловеч. В Проектоустава (1871) определя основната цел на освободителната борба: „С една обща революция да се направи коренно преобразуване на досегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление)...". На общо събрание на БРЦК (1872) в Букурещ Левски е утвърден за главен апостол в България. Получава специално „упълномощение", напуска Букурещ и продължава апостолската си дейност. От 1871 негови помощници са Ангел Кънчев и Димитър Общи. Подемът в националноосвободителното движение е спрян от обира на турската поща в Арабаконак (22 септ. 1872), организиран и проведен от Димитър Общи. Разкритията и арестите стават причина за отказа на Левски да изпълни нареждането  на Любен Каравелов за незабавно обявяване на въстание в България. На път за Румъния минава през Ловеч, за да прибере архива на комитета.

На 26 декември 1872 година е заловен в Къкринското ханче. По-късно е отведен в Търново и София, където е изправен пред извънреден държавен съд. Осъден е на смърт. Срещу него свидетелстват редица от бившите му съратници – Димитър Общи, Дидьо Пеев, Атанас Хинов, Петко Милев и други. За съдебният процес проф. Николай Генчев пише: „Васил Левски респектира турския съд със силата на своята гордост и безстрашие. Турците, които традиционно уважават смелите и големи личности, а мачкат дребните и нещастни хорица, по време на целия процес са обладани от усещането, че се срещат с една необикновено велика историческа личност. И те се отнасят към Левски с голямо уважение. Нито един път по време на разпитите съдиите не се осмеляват да нагрубят Апостола, да му кажат обидна дума, да се отнесат към него като към рая. Дори тогава, когато той иронизираше безпомощността им, те запазваха благоприличие. По време на цялото следствие както и в дните на процеса Левски не е докоснат с пръст. И това става в една страна, където от векове раите се избиваха без съд и присъда.

И като че ли символично Левски се явява пред съда наметнат с войнишки шинел. Сякаш съдиите са искали да подчертаят, че ще съдят един воин, един рицар на духа и делото“. Осъден е на смърт. На 18 февруари 1873 г. Апостолът на свободата е обесен в покрайнините на София, там където днес се издига неговият паметник.

Източник: История на България : Енциклопедия от А до Я. – София : Булвест 2000, 200.