Ерджан Бекир разказва историите на изоставени сгради със своите снимки

"..Но когато вляза в такава сграда пред мен се разкрива миналото, като една машина на времето..", споделя фотографът

Ерджан Бекир разказва историите на изоставени сгради със своите снимки

Натъкнахме се на нови снимки на Ерджан Бекир – добре познат фотограф в Добрич. 


Снимките са внушителни и казват много, но освен това, Ерджан ги е подкрепил със свои думи:

 „Някога тук са отеквали стъпките на десетки деца всеки ден, чувал се е детски смях, плач, загрижени преподаватели са въдворявали ред, по коридорите се е носела миризма на сготвено, друг път на белина, изобщо, животът тук, в тези притихнали стълбища и коридори някога е кипял с пълна сила и с толкова много енергия, а днес, времето бавно поглъща  парчета от нечий детски спомени.“

Снимките и думите, които той споделя във Facebook са искрени и мили, карат човек да се замисли. Затова се обърнахме към самия Ерджан, за да разкаже защо е решил да хвърли светлина върху сграда, отдавна забравена от хората. 

Това не е първата изоставена сграда, в която снимаш. Защо/кое ти харесва?

На пръв поглед изоставените за дълго време сгради не изглеждат красиво, нито се вписват в жилищната среда, често са скрити зад дървета, шубраци и високи треви, тъй като  там растителността вирее на воля и срещата ми с подобни сдания понякога е даже случайна. Но когато вляза в такава сграда пред мен се разкрива миналото, като една машина на времето се прехвърлям в онези моменти, когато там е кипял живот, сградата е функционирала и в нея са се преплитали десетки, стотици съдби на хора. Представям си как са вървели по коридорите, как са се чували затваряне на врати, работата на машини или пък глъч, как в стаите се вършело онова, за което са били предназначени. Изпитвам носталгия, тъга и в същото време почитание и някаква наслада от преоткриването на тези изоставени, бетонни гиганти. Имам някакво вътрешно влечение към тези места, което съчетавам с любовта съм към фотографията.   

Смяташ ли, че загърбването на такива сгради е упадък, прахосничество?

Като цяло смятам, че цивилизацията ни е прахосническа – изхвърляме постоянно ненужни за нас неща, които всъщност са ресурс и могат да бъдат използвани при правилно събиране и преработка. Изоставените сгради също са един такъв ресурс, който навремето някакъв колектив е решил да създаде, вложил е изключително много труд, материали и време за да го издигне, след това тази сграда е функционирала по един или друг начин десетки години наред, изменяла се е, модернизирала се е и в даден момент, поради различни причини тя губи своята функционалност и макар здрава и непокътната, тя бива изоставена и времето бавно я поглъща, като я прави понякога опасна за посещения, друг път неофициално средище на различни прослойки хора. В същото време част от изоставените сгради могат да бъдат реставрирани и вписани в модерния начин на живот по някакъв начин и това се случва, но наистина в много малък процент.

Какво имаш желание да снимаш напоследък?

Бих казал, че ми харесва да снимам всичко - дали ще съм официален фотограф на някое събитие в динамична среда, където търся да уловя интересни и различни мигове, дали ще е обиколка в гората и ще снимам макро фотография или в ясна нощ извън населено място да правя опити за нощни пейзажи, за мен фотографията е една магия изпълнена с много емоции, понякога може да ни прехвърли там, където някога сме били или да внуши дадени чувства и да разкаже цяла една история в един кадър. Въпреки, че се занимавам професионално с фотография от години, мога смело да кажа за себе си, че съм и любител, защото само любителят прави това, което прави, със страст и любов заради самото занимание, а не поради някакви други фактори. 

Поради будния характер на твоите снимки, мислил ли си да ставаш фотожурналист? Как ти се струва идеята?

Част от работата ми е свързана с фотожурналистиката, защото снимам събития на които присъстват много хора, моментите са наситени с емоции и динамиката на случващото се е голяма. Всичко това е неповторимо,  а в такива мигове фотографът трябва да взима много бързи, точни и прецизни решения за да постигне по-добри кадри, които да казват достатъчно от самосебе си. Във фотожурналистиката при снимане на важни и официални събития или отразяване на суровата реалност, фотографът отново трябва да е готов с най-добрите настройки за дадения момент, с подходящият обектив и на точното място за добро кадриране, но разбира се остава съществената разлика в атмосферата на случващото зад и пред обектива при различните събития. Аз лично засега се придържам към отразяването на красиви мигове, на моменти изпълнени с любов и радост, с усмивки, като съчетавам това с инструментите на фотографията.



Снимки: Ерджан Бекир