Експерти призовават земеделците да използват Трихограма в борбата с ливадната пеперуда

Проблемът с ливадната пеперуда, който засегна голяма част от посевите от слънчоглед в Добричко, и начините за справяне с този неприятел, коментира Людмил Стоянов –  директор маркетинг и продажби в „Органик инвест био защита“ ООД. „Трихограмата е биологичен агент, естествен враг на семейство лепидоптера, чиито представители тази година се проявиха в цялата страна, но най-много в района на Добруджа и надолу по Черноморието. Днес искаме да привлечем вниманието на държавата. Трябва да се разбере, че проблемът не е преминал. Някои хора си помислиха, че след като пръскаха, са решили проблема, напротив буквално преди няколко дни се видя, че проблемът продължава. Ливадната пеперуда направи трето поколение, ще направи и четвърто, което вероятно ще остане непълно. Ако не се вземат незабавни мерки това нещо ще се натрупа и за догодина ще имаме един огромен запас от този неприятел по нивите. Това може да компрометира сериозно реколтата“ – заяви той. 

По думите му пеперудата е засегнала освен слънчогледа -люцерната, лавандулата, белия равнец, дори и бостаните.

Според Стоянов най-спешната мярка, която може да се предприеме в борбата с вредителя, е колонизирането Трихограма. „Колкото по-масово се случи това нещо, толкова по-добре. Колонизирайки трихограмата, тя ще паразитира върху яйцата на ливадната пеперуда. След началото на масовия летеж,  три-четири дни на полово съзряване, след това имаме яйцеснасяне, което ще бъде масово, защото те наистина са милиарди. По този начин няма да се излюпят гъсеници“ – коментира още той. 

На срещата присъства и  Петко Василев – управител на KWS България и председател на Асоциацията на семенарската индустрия в България. „От доста години насам наблюдаваме увеличаваща се популация на основните неприятели в основните полски култури. Факторите за това са многобройни и те за съжаление във времето се случват все повече и повече. Таиз година има бум на ливадната пеперуда, но това далеч не е единственият неприятел по полетата и единствения проблем, който се нуждае от спешно разрешаване. Пеперудите вече са в сградите и домовете на хората, така че този проблем вече излезе извън земеделието. Не трябва да се търси решение за конкретния момент, а да се пристъпи към интегрирана борба. Това ще помогне на българските земеделски производители“ – каза той. 

Проф. д-р Вили Харизанова – декан на факултета по растителна защита и агроекология в Аграрен университет – Пловдив, коментира, че Трихограмата има около 450 вида.  „Когато говорим за нея имаме предвид някои от видовете, които предпочитат яйца на вредни пеперуди. Снасят собствените си яйца в тях, в резултат на което яйцата на вредните пеперуди излитат полезни насекоми от следващо поколение. Насекомото е с размер 0,3 мм не може да достигне вътрешността на посевите, затова се налага метод на сезонна колонизация. За целта се използва промишлено произведена трихограма, която с помощта на дронове може да бъде разпръсната в цялата площ, така че да достигне до всички снесени от пеперуди яйца“ – каза тя и допълни, че моментът е изключително подходящ да се използва трихограма, защото след като започне летежния период, започва и снасянето на яйцата. Трихограмата намира яйцата, паразитира ги и в резултат ще има много малко излюпени гъсеници, които към края на август ще отидат в почвата да какавидират. „Ако не го направим напролет пеперудите ще летят навсякъде и могат да засегнат цялата страна. С използването на трихограмата ние се връщаме към природното равновесие, поддържаме баланса в природата и това е екологичен метод – чиста среда и продукция“ – категорична беше проф. Харизанова.  

Председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова благодари на експертите за полезните съвети, но по думите й използването на метода с колонизирането на трихограмата е прекалено скъп за българските земеделци. „Трихограмата е решение, ние сме за чиста продукция и спазваме всички европейски директиви, благодарим на колегите за възможността да я използваме, но на база на общите разходи, които имаме, е скъп метод, защото не можем да използваме собствените си пръскачки. Ние трябва да платим за тази услуга, да наемем машини, което оскъпява производството на българския земеделец. То и без това през 2022 година е изключително скъпо“ – каза Жекова.