За фотографията и любовта със семейство Бекир

С младото семейство разговаряме за фотографията, любовта и пред какви трудностите се изправят. 

Здравейте, семейство, разкажете  ни малко повече за вас, как и къде се запознахте?

Стели: Запознахме се на изложбата „Изгубеният град“ на която Ерджан беше автор.  Приятелството ни продължи повече от година във  вечерни разходки и разговори за звезди, мистичното и необятното. И така вече 6 години сме семейство . 

Как се запалихте по фотографията? 

Стели: Запалих се в тийнейджърска възраст, родителите ми имаха приятел англичанин с хубава техника и ми даваше доста често да снимам, непосредствено с това се записах и в профилирана паралелка – журналистика. Тогавашният преподавател Георги Коновски допринесе много, като ме предизвикваше да открия себе си и това, което най-много искам. През годините снимах за удоволствие и за различни мероприятия, предимно концерти. Но след това се роди първото ми дете и спрях да правя каквото и да е. Но идеята никога не излезе от главата ми, а отлежаваше дълбоко в душата ми, до преди 6 години, когато Ерджан ме попита дали не искам да работим заедно. 

Ерджан: Фотографията винаги съм я чувствал като много близка. Като бях малък имахме лентов апарат вкъщи и бях много щастлив когато родителите ми даваха да направя някоя друга снимка, а чакането да се напълнят позите на лентата и да се проявят беше наситина магично време, в което си представях какво съм снимал и как е излязла самата снимка. По-късно  успях да си купя първият дигитален  апарат и със седмици наред обикалях в града и извън него за да снимам всичко – от цветя и птици, до хора по улиците и движещи се през нощта автомобили.  

Ерджан снима от доста време, той ли те запали пофотографията, или любовта ви към този вид изкуство беше взаимен от самото начало? 

Стели: Ерджан ме вдъхнови и насочи, все пак точно този вид фотография беше нещо ново за мен. Но може би любовта към този вид изкуство наистина беше взаимна от самото начало, макар и несъзнателно.

Какво за вас е фотографията?

Стели:Фотографията по начина, по който се занимавам с нея, прави така, че да обичам живота такъв, какъвто е, без да се стремя непременно да го променям. Несигурността и случайността, това да бъда нащрек във всеки момент, ме карат да се чувствам жива, да живея сега, в този момент. Добра фотография е тази, която успява да каже нещо отвъд образа, който показва. Силата и е в  това, че може да концентрира и съхрани чувства, емоции и идеи и да ги пренесе във времето и по този начин да има духовно израстване. Според мен това е ролята на всяко изкуство.

Ерджан: Фотографията за мен е начин на живот,  език чрез който общувам , вдъхновение да продължавам напред и да търся най-добрият момент  във всяка ситуация. Фотографията ме научи на търпение, на това да виждам нещата от всички страни, да съм по-обективен и също така гъвкав и изобретателен  в трудните моменти.

Снимате сватби, кръщенета, абитуриенти, кои са най-приятните и зареждащите фотосесии за вас? 

Стели:Всеки един стил  е динамичен и има своят чар. Обичам да снимам  предимно събития.  Там нямаш много време за реакция, особено навън. Това е едно от най-трудните неща, защото ти в един кадър трябва да покажеш цялото състояние на човека. Какви са неговите мисли и чувства.

Ерджан: Повечето събития са изключително зареждащи, срещам се с много приятни и положителни хора, които ме вдъхновяват да дам всичко от себе си за да постигна  най-добрите резултати. Разбира се, лично за мен са интересни новите предизвикателства, там където стъпвам за пръв път, като например наскоро станах част от екип към Министерство на туризма и отговарям за северна България , като задачата е да се снимат стотици различни природни и културни обекти. Така откривам наистина красиви и уникални места в нашата родина, като всяко едно от тях заслужава внимание и уважение и ги заснемам с цел тяхното популяризиране.

Коя е най-екстремната случка, свързана с работата ви?

Ерджан: Аз лично съм си чупил ръката за няколко кадъра. Случката е следната – бяхме навътре в Рила, снимах доста по пътя, но на едно място видях много добра висока точка, която гледаше към каньон. Качих се с повече усилия, терена беше доста тежък и направих най-добрите снимки за деня, бяха точно два кадъра, които избрах от серията. После трябваше да сляза от споменатото място, но пътят надолу се оказа доста по-опасен и претърпях инцидент. Въпреки болката, усложненото връщане назад и студеният дъжд, който се появи съвсем неочаквано, бях много доволен и до ден днешен са едни от силните ми кадри, които придобиват популярност по-различни сайтове за фотография.

Стели, ти наскоро стана майка, но знаем, че дори в деветия месец, не спираше да снимаш. Това също е интересен факт. На какво се дължитова?

Стели: Е, не снимах през цялата бременост,малко в началото и малко в края, но наистина имаше такъв момент точно в деветият месец.  За едната фотосесия получих обаждане от Германия, момичето държеше много да я снимам, дори след като и казах ,че съм бременна и трудно подвижна. Все пак  отидохме до Калиакра и си прекрахме много  хубаво. Другото събитие беше сватбата на кръстниците ни, нямаше как да пропусна толкова емоционален момент. Самото чувство, че можех да правя точно това, което обичам ме зареждаше  толкова много, че забравях тежестта от бремеността. Е, малчо не ме оставяше да се преуморявам, от време на време ми напомняше с някой мощен ритник да почивам.

Вие имате две деца, как успявате да съчетавате личното с професионалното?

Стели: Смятам, че когато човек е наистина отдаден на това, което прави, може да намери време и енергия за всичко.

Ерджан: Ангажиращо е наистина, особенно с малкия ни син, който става на годинка и иска постоянно внимание, но кака му и дядо му са ни в голяма помощ, защото се занимават с него, когато нас ни няма и сме заети с работа.

Какво бихте казали на децата, ако решат да се занимават с фотография?

Стели: Мислете преди да снимате, мислете по време на снимането, мислете и след това. Работете неуморно, така както птицата лети в небето, без да очаква награда!

Ерджан: Смело да се потопят в необятният и безкраен свят на фотографията. Предполагам повечето деца в деншно време снимат с телефони, това е една добра начална точка,  така могат да използват въображението си и да бъдат по-изобретателни при правенето на снимки и използването на светлината и им пожелавам на тези, които са истински вдъхновени скоро да се сдобият и с истински фотопарат, защото това ще отключи много повече възможности.

Какво е вашето пожелание за празника?

Стели: Фотографът е не само професия, но и призвание, с което светът се вижда по съвсем различен начин! За да станеш фотограф, не е достатъчно да имаш готин фотоапарат и да направиш хиляда снимки... Нужни са и специални познания, здрава самокритичност, желание за усъвършенстване и вътрешен усет. Днес, в Деня на фотографията, ви пожелавам животът ви да бъде богат и ярък, като висококачествена цветна фотография. Бъдете вдъхновение!

Ерджан: Пожелавам на всеки захванал се с фотография да бъде преследван от музата на вдъхновението, да вижда света около себе си, такъв какъвто е, а не какъвто бива представян от други. Също да бъдат устремени, търпеливи и постоянни в усилията си, само тогава ще получат резултатите, които искат.