Наталия Ефремова: 40 хил. бедни деца, които нямат обувки и учебници, ще получат помощ

Ще им помогнем, за да не чуваме повече "Аз съм дотук". По европейската програма ще получат и здравни грижи, казва служебният заместник-министър на труда и социалната политика

- Г-жо Ефремова, първата одобрена програма за следващия период е “Развитие на човешките ресурси”. Кога ще стартира и какви ще бъдат новите моменти в нея?

- В новия програмен период програмата е изцяло обърната към подготовката на работната сила за бъдещето на труда. Това е свързано с дигиталната трансформация и зеления преход, което ни поставя пред много предизвикателства. От една страна, програмата ще помогне на хората, които имат нужда от допълнителни инвестиции в знанията и уменията си, за да се усъвършенстват в работата си, а от друга - ще помогне за социалното включване на най-уязвимите групи - деца, възрастни, които са в невъзможност да се обслужват сами, и хора с увреждания. Три пъти по-голям ресурс е заделен за младежките политики и прехода на младежите от образование към заетост. Младите хора, които стартират трудовия си път, имат по-малко умения. Те често имат нужда от ментори, които да бъдат до тях и да им помагат.

В програмен период 2021-2027 г. ще има сериозна подкрепа при работата с деца и реализирането на Европейската детска гаранция.

- Каква е тя и как ще помогнете на бедните деца у нас?

- Европейската комисия е поставила специален фокус върху детската бедност и мерките, които трябва да се предприемат, за да може всяко дете да посещава училище и да е обезпечено с учебници. Ако детето е от много бедно семейство, всички учебни материали трябва да са подсигурени, за да може то спокойно да посещава училище, да не се притеснява и да се чувства добре в средата. По този начин то ще може

да развива и социалните си умения - да общува,да бъде в екип Подкрепата ще позволи на семействата да не се притесняват, ако детето няма обувки или дрехи, за да бъде изпратено на детска градина и училище. Освен това ще има и подкрепа за работата с родителите. Идеята е децата да не страдат от факта, че живеят в трудни условия.

- Кога ще може да стартира тя?

- Нашата амбиция е детската гаранция да бъде една от първите големи процедури, с които да стартираме. Общините са първият възможен потенциален бенефициент, но бенефициенти могат да бъдат и НПО-та и лечебни заведения.

Едно дете има нужда от комплексна подкрепа. Идеята на мярката е специалисти да работят с едно семейство и да го насочват към различни услуги при нужда. Трябва да разработим така тази програма, че здравната, образователната и социалната система да работят в синхрон и да не спираме с думите: “Аз съм дотук. Повече нищо не мога да направя за вас. Останалите услуги си ги търсете другаде”. Предварителните изчисления показват, че можем да подкрепим 40 хил. деца от 0 до 18 г.

В годините назад сме развивали услуги за ранно детско развитие, но сега ще завършим няколко реформи като деинституционализация в програмен период 2021-2027 г.

Социалните иновации са сравнително скромно застъпени в новата програма “Развитие на човешките ресурси”, като бюджет, но пък са най-предизвикателни. Те имат голям потенциал за развитието им, защото те ще доведат до по-добър и качествен живот на хората. С проектите ще се разработват иновации, които, ако се докаже, че работят, може да се внедряват в по-широки мащаби. По този начин ще се върви напред с по-съвременни и иновативни мерки за включване в пазара на труда. Искаме да развием и компетентностен център за социални иновации в България.

- Колко пари ще получим по тази програма?

- Бюджетът на програма “Развитие на човешките ресурси” (2021-2027) е малко над 3,8 млрд. лв. За пазара на труда са предвидени около 1,4 млрд. лв. Около 1,2 млрд. лв. са за социалното включване, а за младежката заетост - около 735 млн. лв., което е тройно повече в сравнение с досегашния програмен период.

- Над 300 хил. младежи не работят и не учат. Какви мерки ще вземете за тях?

- Това е основната ни целева група, която е и най-трудната за работа. Има няколко групи, които са на големи клъстери. Има млади хора, които са силно предприемачески ориентирани и много добре подготвени. Те нямат ограничение на мисълта и следват мечтите си. Осигурили сме програми и за тях.

Групата, която е по-трудна и изисква повече подкрепа, са младежите, които не работят и не учат.

- Защо?

- Защото се изисква иновативен подход, за да ги заинтригуваме - да ги извадим от зоната им на комфорт, в която живеят обезкуражено, да ги мотивираме да търсят работа, да ги накараме да повярват в себе си, в това, че има какво да дадат на себе си и на обществото. Трябва да ги мотивираме да повярват във възможностите, които можем да им дадем -

обучения, квалификации, курсове за “меки” умения, дигитални, езикови и професионални умения. Всичко може да им бъде осигурено, стига те да поискат. Не е без значение и какви работодатели са готови да наемат тези хора. Нашите мерки са насочени не само към младите хора, но и към работодателите, които имат нужда да бъдат подкрепени, за да наемат млади хора без опит. С внимание към конкретния човек може да се извлече максимумът от него и това е нашият фокус.

- Какво ще е новото при програма "Храни", която е добре позната на хората в нужда?

-Тя има две нови направления, които досега не бяха развивани. Отново ще продължим с раздаването на хранителни пакети, а към тях ще добавим хигиенни материали. В момента този вид подкрепа се подготвя от колегите от Агенцията за социално подпомагане и ще може да започне от септември. С хигиенните материали бихме могли да обхванем около 350 хил. души. Общо с програмата се предвижда да обхванем между 500 и 600 хил. души в страната средногодишно. Пакетите ще се раздават два пъти в годината.

„Топлият обяд” ще стартира от септември и е обезпечен за всички общини. Това е позната услуга, която е много търсена и необходима. За нас е много важно при нея да няма прекъсване.

Имаме и две нови направления в Програма „Храни”, които са свързани с оказването на помощ на децата от бедни семейства. Едното направление включва предоставяне на пакет за новородени от 0 до 6 месеца, в който ще има хигиенни материали, пелени и най-необходими вещи за бебета. С този вид подкрепа ще обхванем около 10 хил. деца, а пакетите ще се раздават на два пъти.

Второто направление е с вързано с детската кухня. Тя съществува и в момента като общинска услуга, предимно в по-големите градове. Детската кухня е много полезна за всяко семейство, защото осигурява здравословно хранене на деца от 8 месеца до 3 г. Храненето в първите години е изключително важно за правилното развитие на детето. Аз имам две деца и съм ползвала детска кухня и знам, че храната се приготвя правилно за развитието на децата. По Програма „Храни” ще използваме ваучерна система, за да подкрепим 10 хил. бедни семейства. Разчитаме, че общините допълнително ще развият услугата „Детска кухня”, за да може повече хора да бъдат подкрепени.

- Ще продължи ли “Патронажната грижа”, която е една от най-търсените и нужни услуги, защото хората получават помощ директно у дома?

- Интегрирани и мобилни социално-здравни услуги ще продължим да развиваме и в следващия програмен период. “Патронажната грижа” е много търсена от общините и от хората. Новата ни услуга ще се казва “Грижа в дома”, но тя ще продължи патронажната грижа. С новата мярка предвиждаме да обхванем двойно повече хора. Желанието ни е да обхванем всички общини и да облекчим максимално начина, по който се кандидатства. Във всяка община има нуждаещи се – самотно живеещи, хора с трайни увреждания, временно неподвижни с дълъг здравословен проблем. С тази мярка осигуряваме грижа в дома - доставяне на храна и продукти от първа необходимост, посещение на медицинско лице, което да измери кръвното на неподвижен човек, а не той да се разкарва за такава елементарна манипулация до лечебно заведение, и други дейности.

- В плана за възстановяване и устойчивост са предвидени дигитални обучения. Какви ще са те?

- Анализите ни показват, че все още в България има голяма група от хора, които нямат дигитални умения. В днешния свят без тях не можем да имаме достъп до елементарни услуги. Дори в банката има електронно устройство, от което да вземем билет за повикване на гише. Някои хора не могат да се справят и с него. С плана ще осигурим базови дигитални умения на огромен брой хора. Разчитаме, че ще достигнем между 200 и 500 хил. души.

Ще разработим дигитални клубове,в които и заети, и безработни ще могат да се обучават. Все още разработваме концепцията, но искаме в дигиталните клубове да има подготвен човек, който да преподава материала с ясна програма.

Ще развием и дигитална платформа за обучения. Понякога е много по-лесно да се учи в електронна среда, а пандемията ни показа през последните 2 г., че това е достъпно и приемливо. Дигиталната платформа ще даде възможност и на работещите хора да продължават да учат. Модулите на обучение ще бъдат най-различни. В България статистиката за надграждане на уменията не е добра. Предполага се, че над 60% от населението на всяка страна в ЕС трябва всяка година да минават през допълнително обучение. В България този процент е около 10. Разбира се, има причина за този процент, тъй като едно обучение много рядко е безплатно, свързано е с разход, не само финансов, но и времеви.

- Вие сте експерт и добре познавате ресора си. Какви ще са неотложните задачи пред вас през следващите два месеца?

- Щастлива съм, че работя на място, където познавам хората и системите. Не се очакват големи реформи в рамките на един служебен мандат. За нас предизвикателството е да конструираме системите за новия програмен период, така че те да заработят плавно и веднага, за да могат да стартират първите големи процедури. Фокусирали сме се върху няколко много големи процедури, които ще обявим. Те са свързани с пазара на труда, детската гаранция, “Топлия обяд” и “Патронажната грижа”. Трябва да се осигури плавен преход между стария и новия програмен период.

Предизвикателство пред нас е и структурирането на системите за плана за възстановяване и устойчивост.

Визитка:

Служебен заместник-министър на труда и социалната политика с ресор европейски фондове, международни програми и проекти, международно сътрудничество и координация по въпросите на Европейския съюз

Завършила е  "Право" в СУ "Св. Климент Охридски"

Магистър по "Икономика" във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий"

Специализирала е "Управление на проектния цикъл" в Маастрихт, Нидерландия

Има дългогодишен опит в управлението на програми и проекти, контрол, комуникация и мониторинг на програми, финансирани със средства на ЕСФ

В периода 2012-2014 г. е ръководител на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (2007-2013) и Програма ФАР

Владее английски и руски език