На 24 август 1891 г. Томас Едисън патентова кинокамерата

“През 1887 г. ми хрумна идеята да конструирам апарат, който да бъде за зрението това, което е фонографът за слуха. Който да може да записва и възпроизвежда едновременно звук и движение”, пише в мемоарите си Едисън. Речено-сторено. Заедно със своя сътрудник Уилям Диксън Едисън обзавежда специална лаборатория, наречена „Стая № 5”, и след време на бял свят се появяват първата кинокамера и първия прожекционен апарат в историята на човешката цивилизация. Огромната крачка бива направена след покупката на произвежданата от Джордж Истман целулоидна лента. Диксън разполага от двете й страни по четири отверстия и тази перфорация прави революция в изобретяването на движещата се фотография. „Авторството на филма – признава историкът на киното Жорж Садул, – тази прозрачна перфорирана лента, несъмнено принадлежи на Едисън”. Едно от доказателствата за “почерка” на гения е фактът, че вече повече от век форматът на кадъра и летата, броят и разположението на перфорацията остават непроменени.

През 1889 г. Едисън посещава Световното изложение в Париж – същото, за което е построена Айфеловата кула. Посрещнат от Стария свят като цар, той открива павилиона на своята компания. На панаира американецът се запознава с електротахископа на Отомар Аншюц и с оптическия театър на Емил Рейно. Когато през октомври се завръща в Ню Джърси и посещава „Стая № 5”, той вижда през окуляра на конструирания от Диксън апарат движещото се изображение на своя асистент. Той му се покланя, сваля шапка и казва: „Здравейте, мистър Едисън. Щастлив съм да ви видя. Надявам се, че сте доволен от кинефонографа”. Първият филм в историята на световното кино току-що е бил прожектиран. И този филм е бил озвучен!

Така се ражда кинетоскопът (словосъчетанието кинефонограф не успява да се наложи) – неголяма кутия, в която лентата се задвижва след пускането на монета в отверстието. Така се поставя началото на филмовата индустрия.

През визьора на кинетоскопа обаче можел да гледа само един зрител. Диксън осъзнава този недостатък и подтиква Едисън да създаде прожекционна машина, която да позволи на повече хора да “участват” в сеансите. Едисън се противопоставя на идеята – за него прожекционният апарат бил безперспективен, а в кинетоскопа виждал само обикновена играчка (показваща няколкосекундните изпълнения на танцьори или подскачащи кучета), предназначена за децата, които обаче бързо щели да се отегчат (според него) от подобни постни зрелища.

Появилите се имитации на уреда, които нанасят сериозни загуби на компанията му, променят мнението на гения и той патентова витаскопа (vitascope). Но успехът на апарата поражда редица претенции относно собствеността върху патентите, използвани за неговата направа (някои купени, други придобити посредством “метода на убеждението”, трети просто откраднати). Вбесен, Едисън започва ожесточена съдебна война, настоявайки да бъде признат за единствения създател на киното, а и за въвеждането на забрана върху продажбата на всякаква снимачна техника, която не е произведена от неговата компания. През 1902 г. обаче Върховният съд на САЩ решава, че киното е създадено благодарение обединените усилия на неколцина изобретатели, а не е заслуга само на Едисън.