"Нощта на литературата“ отново ще срещне добричлии с откъси от вълнуващи произведения в три локации

Четенето открива д-р Емилия Баева – зам.-кмет на Община град Добрич 

Четец: Надежда Иванова

НАДЕЖДА ИВАНОВА  е директор на ЧОУ „Мария Монтесори“ и ЧПГТП „Райко Цончев“. Професионалният ѝ път започва в Регионален исторически музей – Добрич, където почти 20 години се занимава с регионални проучвания. Автор е на редица образователни програми, изложби и научни статии. 

Притежава магистърска степен по „Културология“ от СУ „Св. Климент Охридски“ с втора специалност „Педагогика“, както и магистратура от ШУ „Еп. Константин Преславски“ в специалност „Археология“. В момента е докторант в Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ в катедра „Етнология“. 

За Надежда Иванова работата с деца е отговорност и удоволствие. Тя вярва, че съвременният учител трябва да задава културни и морални модели на подражание, трябва да показва онези невидими връзки между предметите, които дават цялостната картина и формират светоусещането на съвременния млад човек.

Включва се в инициативата  „Нощ на литературата“ защото е убедена, че това е един от най- вълнуващите формати за популяризиране на съвременната европейска литература.

Текст: „Антон и други стадни животни“ от Гюдрюн Скретинг, Норвегия 

За книгата: Антон е готов за прогимназията. Планът му е да бъде просто частица от голямото стадо на учениците. Разбира се, нещата не вървят съвсем според замисъла. Става голямо недоразумение и не щеш ли, Антон се озовава сред готините момчета, но се налага да полага огромни усилия, за да поддържа този имидж. За Антон оцеляването в прогимназията е като борбата за оцеляване на животните. Той трябва да реши какъв иска да бъде: най-обикновено гну сред останалите антилопи или лъв, който яде гнута за закуска.

„Антон и други стадни животни“ е задушевен разказ за приятелството, влюбването и заплетените ситуации в живота. Романът е номиниран за норвежката награда за детска литература ARK.

Кратка визитка на автора:

Гюдрюн Скретинг е родена през 1971 г. в Акерсхус, Норвегия. Пианист по образование, тя открива своя писателски талант в навечерието на една Коледа, когато подготвя закачливи писма до близките си. Дебютира като автор през 2016 г. с книгата "Антон и други произшествия". За нея Скретинг получава наградата на Министерството на културата на Норвегия и отличието Trollkrittet, връчвано на писателите на детски и юношески книги в нейната страна.

Кратка визитка на преводача:

Росица Цветанова е родена през 1985 г. във Варна. Завършва „Скандинавистика“ в СУ и през 2015 г. защитава докторска дисертация относно взаимните влияния между литературите на Швеция и Финландия. Превежда художествена литература в различни жанрове от фински, датски, шведски и норвежки език.

Място: Дом-паметник „Йордан Йовков“

Четенето открива г-жа Елка Димова – зам.-кмет на Община град Добрич

Четец: д-р Калоян Куртев

Д-Р КАЛОЯН КУРТЕВ е лекар със специалност „Ортопедия и травматология“. Завършил е Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Добрич с профили литература, история и география.

Обожава да чете през малкото свободно време, което има. Любими са му пътеписите, особено до екзотични дестинации. Мислено пътешества и се пренася на интересни места, съпреживява емоциите и впечатленията на автора.

Семеен е с две деца. Семейството е в най-приятното очакване на третото дете.

Текст: „Междинно кацане“ от Матей Хоржава, Чехия 

За книгата: Декор на книгата с кратки разкази „Междинно кацане“ е живописно автентичен панелен квартал в Тбилиси. Авторът се лута из неговите улички, из затънтени и курортни места в Грузия, търсейки своята идентичност. Нова чужбина, ново нагаждане към живота, нови срещи; нов непонятен език. И нарастваща умора от сивотата и хаоса на големия град, която М. Хоржава се опитва да заглуши с бягства към черноморския бряг, в Кавказ, Моравия, Чехия, в своето детство...

Съдбите на персонажите, често сурови и горчиви, се преплитат със съдбата на разказвача, пресъздадени с поетична образност в ритмична проза.

Кратка визитка на автора:

Матей Хоржава (1980) е чешки писател, който пише под псевдоним. Прозаичният му дебют „Ракия“ (2014) е отличен с литературните награди „Магнезия Литера“ и „Чешка книга“. Учи в Бърно, работи като учител в чешките села в Банат, а от 2013 г. живее в Тбилиси, Грузия. Настоящата фикционална книга с разкази отразява преживяванията му в прозаично-екзотичната грузинска действителност.

Кратка визитка за преводача:

Маргарита Руменова е родена през 1983 година във Варна. Завършва славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и докторска програма по специалност „Палеославистика и славянски езици“ в Масариковия университет в Бърно. Научните ѝ интереси са в областта на детската реч. От 2014 година живее и работи в Чехия, където през последните няколко години е преводач на свободна практика. Сборникът разкази „Междинно кацане“ на Матeй Хоржава е петата ѝ преведена от чешки език художествена книга.

Фотодокументалната изложба „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“ на Института за литература към БАН по Проект „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“ и е финансирана от Фонд „Научни изследвания“;

Място: Музей в Градски парк „Св. Георги“

Четенето открива г-жа Росица Йорданова – зам.-кмет на Община град Добрич

Четец: Албена Бонева

АЛБЕНА БОНЕВА е психолог и председател на Фондация „Ръка за помощ” – неправителствена организация, работеща близо 20 години в подкрепа на благосъстоянието на децата и техните семейства. В практиката си като психолог Албена Бонева работи с деца и възрастни, провежда обучения със специалисти, работещи в областта на ранното детско развитие, както и специалисти в областта на социалните и образователни услуги. През годините ангажираност към неправителствения сектор Албена Бонева проявява и като част от Контролния съвет на Национална мрежа за децата, в работа с юноши – доброволци към Национален алианс за работа с доброволци, експерт към Фондация „Тръст за социална алтернатива”, включва се в различни местни и национални каузи в подкрепа на децата и семействата.

Текст: „Хамнет“ от Маги О'Фарел

За книгата: През 80-те години на ХVI век семейство, което живеело на „Хенли Стрийт” в Стратфорд, имало три деца: Сузана, а след нея Хамнет и Джудит, които били близнаци.

Момчето, Хамнет, умира през 1596 г., когато е на 11 години. Около четири години по-късно бащата написва пиеса, озаглавена „Хамлет”...

 „Хамнет и Хамлет всъщност са едно и също име, напълно взаимозаменяемо в регистрите на Стратфорд в края на XVI и началото на XVII век.” - Стивън Грийнблат, „Смъртта на Хамнет и раждането на „Хамлет”, „Ню Йорк Ривю ъв Букс”, 21 октомври 2004 г.

Романът „Хамнет” представлява пълнокръвен портрет на епохата и разказ за съкрушителната болка на семейство, загубило детето си. Той е художествена възстановка на историята около създаването на едно от най-великите произведения в световната литература.

Кратка визитка на автора:

Маги О’Фарел е родена през 1972 г. в Северна Ирландия, но детството й преминава в Уелс и Шотландия. Днес тя живее със семейството си в Единбург. Позната е на българския читател с книгите си „Ръката, която първа пое моята” (2012 г.), носител на наградата „Коста”; „Изчезването на Есме Ленъкс” (2013 г.) и „Инструкции срещу горещата вълна” (2014 г.).

Кратка визитка на преводача:

Мирела Христова е литературен преводач и собственик на ИК „АМАТ-АХ”.

Повече от 15 години съвременната ирландска литература представлява съществена част от портфолиото на издателството, като под неговото лого и в неин превод на българския читател са познати творбите на Една О’Брайън и Браян Фрийл, Себастиан Бари и Дийдра Маден, Дърмът Болджър, Клеър Кийган, Роб Дойл и Роушин О’Донъл – най-младото поколение ирландски писатели, Маги О’Фарел и др.

Организатор: (за Добрич) Община град Добрич с партньори: Регионална библиотека „Дора Габе“ и Регионален исторически музей – Добрич;

Чешки център, Столична община, Австрийско посолство, Посолство на Белгия, Британски съвет, Гьоте-институт, Датско посолство, Представителство на Европейската комисия в България, Посолство на Ирландия, Институт „Сервантес“, Италиански културен институт, Полски институт, Институт „Камойш“, Културно-информационен център на Република Северна Македония, Посолство на Република Словения, Унгарски културен институт, Френски институт в България, Посолство на Конфедерация Швейцария, Посолство на Швеция, фондация „Детски книги“.