Георги Цветков от ДБ-Добрич: Националната сигурност е основен проблем, който твърде дълго беше пренебрегван
Денят на Българската независимост, 22 септември, традиционно върви ръка за ръка с въпроса „А независими ли сме днес?“
Твърде често отговорът е „Не“ и то особено през последните години, благодарение на драстичното увеличение на антиевропейската и антизападната пропаганда.
Вариант на въпроса е „Какво означава независимост, в условията на членство в НАТО и ЕС?“. Той също бива риторично задаван твърде често от партии, които призовават да следваме „националния интерес“ и да не се съобразяваме със съюзниците си.
Нека да започнем оттам – днес България е също толкова независима, колкото през 1908 г. Малко по-разумна и доста по-неуверена и огъваща се, но със сигурност също толкова независима.
Независимостта означава не отказ от отговорност, а напротив – да носиш отговорност за взетите решения. Като отделна суверенна държава и с всички положителни и отрицателни последствия от решението. Независимостта със сигурност не обещава глупавите решения да остават без последствия.
Съюзничеството в НАТО и ЕС не е само „съобразяване“ в смисъла, който се влага често при политическото говорене – не искаме, но понеже сме малки, се съобразяваме с по-големите или с общото мнение. Не – съюзничеството също е осъзнат акт, при който ние приемаме да защитаваме интересите на съюзниците в замяна на реализацията на собствените ни интереси.
Именно в тази точка удрят манипулаторите, когато претендират, че защитават „националния интерес“ – те избират ярък проблем, който разделя българското общество и се различава от преобладаващото мнение в страните от ЕС и НАТО и свеждат „националния интерес“ до тази единствена точка. Независимо че дори в рамките на самата България може да има достатъчно важни различни мнения за това кое е наистина добро за нацията като цяло.
Като се изключат отделните манипулации, които често са съпътствани от организирани пропагандни кампании, които да разединяват българското общество и да подриват институциите, пред България има три основни национални проблема – демографски, икономически и този за националната сигурност.
В средносрочен и дългосрочен план демографският е основен. Младите българи, често с насърчението на техните семейства, избират да живеят на запад. Освен преките икономически последствия на ограничена квалифицирана работна ръка това води и до допълнителен проблем – възрастното население, освен че се издържа по-трудно и става по-уязвимо (затруднена медицинска помощ), става и по-бавно и неинициативно. При възрастното население трудно ще намерим силна подкрепа за необходимите промени и реформи.
Независимо дали това се харесва или не, решението е българската държава и общество да станат по-„европейски“ – включително да се завърнем към наши загубени качества. Фактите са такива – хората отиват там и ако бързо организацията ни не стане по-близка до средната за Европа, може да се окаже, че сме закъснели твърде много.
Реална алтернатива няма и тази ясна тенденция не може да бъде променена от кратковременни сделки с Ердоган или Путин. Това не означава да бъдем по-малко българи, а да си даваме сметка кое е ценно за нас като част от националната ни идентичност и кое ни спъва, и гони нашите хора. Всякакви алтернативни чудодейни рецепти може да са подходящи за привличане на избиратели по време на избори, но не са работещи. Икономическите ни отношения с ЕС са основата на българската икономика и основните ни търговски партньори и инвестиции идват оттам. Всички безотговорни политически агитации, които застрашават тези отношения само могат да задълбочат нашето изоставане и да доведат до изолация.
Националната сигурност е основен проблем, който твърде дълго беше пренебрегван. НАТО е най-мощният военен съюз в света, който освен това обединява почти същите политически и икономически интереси. От поне 20-30 години насам се пропагандират разпадът на НАТО и началото на нов ред в нашата част на света, но фактите са такива. Основната цел на националната ни сигурност е да подготвим собствените си сили на поне средното за съюзниците равнище и да гарантираме възможността да ни окажат помощ в случай на нужда. Което означава, освен всичко друго повече съвместни учения, военни части и инфраструктура. Това са фактите от последните 20 години, които остават валидни за обозримото бъдеще. До момента всички безпочвени предсказания за други варианти за гаранции на сигурността ни се оказват просто пропаганда. Действителността го доказва. А да се включваме в чужди авантюри е всичко друго, но не и национален интерес – такива примери от началото на войната в Украйна имаше достатъчно.
Обратно на въпроса – независими ли сме днес? Да, България е независима и суверенна държава. Ние сме направили правилния избор, защото е ясно къде е мястото с ред и икономическо развитие, където българите искат да живеят. Да, необходими са компромиси, но това важи при всички отношения. Най-важното е как българите да бъдат по-богати и по-сигурни – решението е взето и ние сме част от съюзите на Европа и Северна Америка. Но за да избегнем лутането и да имаме достатъчно разумно и решително управление, ние искаме доверието на българските избиратели.
Честит празник!
КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
