Новогодишни преживелици от миналия век

Между 30-те и 40-те години на миналия век, новогодишните тържества се наричат ревилиони, по френски маниер. На тези събирания местният еснаф има повод да покаже празничното си облекло.

 

След 1933 година, в градския бит на Добрич се настаняват френски шансони и италиански канцонети, а от Стара България младежи пренасят, макар и нелегално, софийските песни на Аспарух Лешников и Йосиф Цанков. Македонските мелодии идват с войниците, служили в Охрид и Солун. На официалните вечеринки се танцуват валс, танго и румба. В по-късните часове музикантите събират хора по три реда.

 

След 25-та година в Добрич се появява първият пътефон. По-големите грамофони се настаняват в заведенията. Плочите са обикновено с румба, танго, а след 30-та година и фокстрот. В отделни моменти пируващите канят гайдари, акордеонисти и гъдулари за хора и ръченици. Много популярни са серенадите. В тях участват господа, в редки случаи дами. Изпълняват се канцонети или румънски романси. Възпитанието е консервативно и момата, за чието сърце е предназначена серенадата лекичко повдига завесата и светва лампа, отваря прозорец или тераса, за да благодари. Ако са много близки и получи родителско позволение, младежите се канят на почерпка. Когато дамата е на възраст, серенадата се изпълнява в знак на уважение и се пеят народни песни.

 

Нова година и Васильовден се честват както и досега заедно. В миналото обаче рождените дни се споделят само с най-близките, това е фамилен, интимен празник, затова за такова тържество е необходима изрична покана. Затова пък, на именните дни – вратата е отворена за всеки.

 

Еснафът в Добрич се познава и уважава взаимно. Занаятчиите и търговците са основно българи, има малко арменци, евреи и гърци. Румънците са държавни чиновници. По време на именни дни, в града се оформят групички от по 10 – 12 души, които започват своите посещения от около 5 - 6 часа вечерта, като всяка компания се задържа не повече от половин час, колкото да демонстрира уважението си към домакина. Пък и я чакат още именници! Поздравят, почерпят се с вино, с мезе и отстъпят място на следващите, които пристигат както се изразяват тогава „ на тумби, на тумби”. Дамите – отново са на сладкиши, както и на коледните софри. Така компаниите ще обиколят поне 5 – 6 именника.

 

В тесен кръг, след полунощ, остават най-близките на фамилията и започва истинското честване на именния ден с много песни – стари градски или още носещи аромата на селото.

 

Подготовката за Нова година за децата започва от изработката на сурвакници. Продават се рядко. Бащите отиват в Кобаклъка, откъдето носят дрянови клони за баницата с късмети и за сурвачки. Клонките се украсяват с разтегателна хартия по това време вече. Назад в миналото са останали пуканките и сушените плодове – след Освобождението и преди Балканската война. Хартията се продава в книжарниците на Христо Радилов, където сега е „Централ”, на Иван Винаров – днешният пенсионерски клуб „Димят” и книжарница „Факел”, на ъгъла на улиците „Независимост” и „Сан Стефано”. Разноцветната хартия децата комбинират с камбанки и звънчета. В първия ден от Новата година сурвакарите тръгват по комшии и роднини, потупват за здраве и случайни минувачи. Възрастните се отблагодаряват с дребни монети и лакомства – шоколади, бонбони, бисквити, шоколадови фигурки на зайчета и мечета, пълни с бонбонки, рошкови и сушени плодове. По това време няма никакъв дефицит на шоколад в Добрич, напротив, румънците произвеждат много такива изделия, но и внасят от други страни. Има и по-големи сурвакари – младежи, които ходят по локалите, за да съберат по някой лев.  

 

Ето я и новогодишната трапеза с някои задължителни ястия: Баницата с късмети – т.нар. сирена баница се прави в кръгла тава, за да се завърти. Другите ястия, все блажни: пача, зелеви сърми, дребни сладки, баклава. За дамите специално сладкиши – с фина свинска мас, защото кравето масло още не е добило популярност, както и с бяло вино или т.нар. „виненки”, приготвени понякога с млени орехи. За закуска и сурвакари – войнишки курабии.

 

Нова година е времето да се демонстрира почитта към връзката между кумци и кръстници. За младоженците кръстникът и кръстницата са като втори баща и майка. Специален новогодишен дар за тях е варена кокошка / по това време не е разпространено много да се пече кокошка, за разлика от патица, пуйка…/ с червен пипер и сол, баклава, сирена баница и бутилка вино.  

 

Новогодишно тържество Базарджик /Добрич/ началото на 30-те години на ХХ в. 

 

Новогодишно тържество Базарджик /Добрич/ 1933 г. 

 

Новогодишно тържество в Добрич, 31.12.1942 г.