Нетолерантност и престъпление

Толерантност означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на нашите форми на самоизява и способите за проява на човешката индивидуалност. Толерантност - това е добродетел, която прави възможно достигането на мира и способствува за замяната на културата на войната с културата на мира.

Нетолерантност и престъпление

Обратно на това, нетолерантността е отричане, неприемане и нетърпимост към различията. Нетолерантността има различни лица, измерения и проявни форми: от безобидното на пръв поглед странене и избягване на индивиди, принадлежащи към групата на „различните”, де факто отнемане на техните основни права или задължения, открита вербална агресия и заклеймяване до други много по-сериозни посегателства.

 

Най-тежката  морално укорима и правно санкционирана проявна форма на нетолерантност са  т. нар. престъпления от омраза, макар и в сравнителен план да липсва унифициарно  понятие за тях. През 80-те години американската правна литература  създава понятието „ престъпления от омраза”, за да обозначи значимостта на мотивацията при извършване на подобен род престъпна дейност и има повече социологично и криминологично значение. Названието цели по социално въздействащ начин да обозначи престъпленията, движени от мотиви на предубеденост и предразсъдъци. В европейските правни системи по-разпространено е  названието престъпление от нетърпимост или престъпление с дискриминационен мотив. Те се различават от  другите престъпления не толкова заради субективните преживявания на извършителя им, отколкото по ефекта на посегателството върху общопризнатите ценности на равенството и търпимостта.
  

Престъпления от омраза се случват навсякъде по света. Счита се, че имат  широко унищожително въздействие, защото в сравнение с останалите престъпления се извършват не просто спрямо конкретно лице или неговата собственост, а срещу цялата общност, към която жертвата принадлежи или се свързва. Като последица този род престъпления са в състояние да възродят стари или да създадат нови предубеждения, предразсъдъци и негативен образ на „различните” и по този начин да породят недоверие и напрежение в обществото.

 

Подбуждайки  страх срещу или у някоя общност, нараства и чувството на несигурност. Като резултат  престъпленията от омраза са с особена тежест и опасност, които разкриват потенциал да  застрашат сигурността и стабилността в и между общностите и държавите. Заради това и в последните години  редица международни  и европейски институции  проявяват загриженост  към този род прояви, тяхното наблюдение и санкциониране.

 

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, от 2006г., е натоварила една от своите  служби – Службата за демократични институции и права на човека да  осъществява ежегоден мониторинг на престъпленията и инцидентите, мотивирани от нетолерантност, в региона на ОССЕ. За целите на този мониторинг е установена работната дефиниция за престъпления от омраза в рамките на ОССЕ. Според нея  като престъпления от омраза се квалифицира всяко едно престъпление, включително посегателства срещу личността или собствеността, при които жертвата, сградата или обектът са избрани на основата на тяхната действителна или предполагаема  връзка, принадлежност, причисляване, подкрепа или членуване в група, дефинирана като такава по следния начин - Група, базирана на общи за нейните членове характеристики, действителни или предполагаеми такива, като раса, национален или етнически произход, цвят на кожата, религия, пол, възраст, ментално или психическо увреждане, сексуална ориентация или други подобни, защитени в закона. Иначе казано, едно престъпление, за да бъде квалифицирано като такова от омраза, не е необходимо да се издирва или  доказва, че извършителят му изпитва чувство на омраза към представители на дадена група.

 

В действащото ни законодателства има няколко  текста в Наказателния кодекс, които криминализират  някои   форми на престъпления от омраза - чл.116,ал.1,т.11, чл.131,ал.1,т.12, чл.162 – чл. 166 от НК, респ. чл.172,ал.1, чл.419а. Сред тях са телесни повреди и убийства по расистки или ксенофобски подбуди; проповядването или подбуждането към дискриминация, насилие или омраза на основата на основата на раса, народност, етническа принадлежност или религия;  използването на насилие или повреждането на имот поради тези характеристики; оскверняването, повреждането или унищожаването  на религиозни храмове, молитвени домове, гробища или други принадлежащи към тях сгради, включително и образуването на групи, посатвящи си за цел да вършат подобни престъпления. Нерядко подобни случаи, поради различни причини, въобще не стигат до съд.

 

Наличието на законодателство, криминализиращо подобни  прояви на нетолерантност, само по себе си не е достатъчно за ефективното му функциониране. Нужно е още сформирането на обществена чувствителност към тези най-тежки прояви на нетолерантност, за да бъде предотвратено случването им.

 

Сигнали за подобни прояви може да изпращате онлайн - http://antidiscriminationhelpcenter.eu/?p=132

Настоящата статия стана възможна  благодарение на помощта на Фондация  „Работилница за граждански инициативи” по фонд „Толерантност” с финансовата подкрепа на Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа. Статията е подготвена от Сдружение „Кубера”  в изпълнение на проект „Онлайн център за независима помощ на жертви на дискриминация” .

 

Сдружение „Кубера” - Добрич