Църквата отбелязва Успение на св. апостол и евангелист Йоан Богослов

Призовал ги да тръгнат с него и те без колебание го последвали. От този ден насетне братята били неизменно до Спасителят.

А Йоан станал един от най-любимите му ученици. Той бил посветен в святия живот на Учителя – на неговите чудесата и пророчества, изпитания и страданията. Бил сред първите, повярвали в чудото на Христовото Възкресение и Възнесението Господне, когато получил и благодатния дар на Пресветия Дух. Оттогава започнала апостолската мисия на Свети Йоан. С жар и любов проповядвал Евангелието и обръщал много езичници и юдеи в Христовата вяра. Светлото му делото започнал от Йерусалимския храм. После се отправил заедно с ученика си Прохор към Мала Азия. Посетили много села и градове, където усърдно проповядвал словото Христово, вършели чудеса, откривали църковни общини, поставяли епископи, презвитери и дякони.

По това време на власт бил император Диоклетиан, комуто никак не се нравела новата вяра. Затова призовал Йоан да се разкае за делата си. За неговата непоколебимост императорът жестоко го наказал. Първо дал на светеца да изпие чаша с отрова, после го хвърлил в кипящо масло. Накрая го пратил на заточение на остров Патмос. Нищо не могло да попречи на светия апостол да сее учението на Иисус сред хората.

В замяна Бог го възнаградил – да узнае от устата му каква ще е съдба на Църквата и бъдещето на целия свят. Това, което чул от Христос, Йоан написал в свещена книга, наречена Апокалипсис или Откровение Йоаново, с което завършва светата Библия.

В края на живота си апостол Йоан се изкачил високо в планината заедно със своя любим ученик Прохор. В продължение на три дни светият отец, по внушение на Бог, писал своето Евенгелие, което започва с думите: „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото”. Преди да умре, свети Йоан сам посочил мястото на своя гроб. След това легнал в него и умрял.