Д-р Калоян Велков получава наградата "За принос в развитието на медицината и прилагането на иновативни методи при лечението"

Д-р Калоян Велков: Роден съм в Добрич през 1989г. Възпитаник съм на ЕГ "Гео Милев" випуск 2008г. Същата година бях приет в МУ-Варна. Лекар съм от 2014г., а призната диплома за специалност "Ендокринология и болести на обмяната" придобих през август 2020г., като основна база за специализацията ми беше МБАЛ-Добрич. По време на специализацията имах възможността да придобия опит и в унивеситетски болници в София и Варна. От две години работя като ендокринолог в МЦ Вива Феникс, ДКЦ II, a от половин година и в МЦ-Тервел. 

Тази вечер ще получите наградата "За принос в развитието на медицината и прилагането на иновативни методи при лечението". Как приемате отличието?

Благодарен съм! Винаги е приятно да получиш награда. Аз съм на мнение, че индивидуални призове не съществуват. На първо място бих желал да благодаря на моята съпруга и дъщеря за всеотдайната подкрепа в моите разнообразни проекти. Разбира се, няма как да не се чувстват отличени и безупречните асистенти и на трите работни места, както и всички колеги, с които постигаме най-важното - добрите резултати при нашите пациенти. Честит празник, колеги ! Страстта ми към технологиите е откакто водя съзнателен живот, а имплементирането им в работния процес, в сферата на медицината, ни дава най-ценното, а именно възможността да компресираме времето. 

Защо избрахте да останете в България и не последвахте примера на много Ваши колеги?

Живеем във времена, в които човек живее там, където му е работата. Смятам, че когато същият може да реализира себе си по начина, по който желае, е на правилното място. Аз се чувствам така!

"Здраво" ли е българското здравеопазване?

Има множество български лекари, практикуващи у нас, с международни отличия и заслуги. Много от тях биват високо оценени и при започване на работа в друга държава. Относно системата с която разполагаме напомням, че е човешко качество да оценяваме с какво разполагаме след като го загубим. Лесно е да се критикува. Безспорен плюс е лесният достъп до специалист и привидно ниската цена за получаване на здравноосигурителен статут. Тук обаче идва мястото да подчертая, че за съжаление, българският пациент е на първо място по дофинансиране на здравна услуга в Европа. Също така, считам за голямо притеснение липсата на индивидуален профил за пациента, чрез който всеки от нас да знае в каква степен може да разчита на въпросната система. Безкрайно необходимо е и въвеждането на втори, трети и т.н стълб на осигуряване, защото има доста хора, които приоритизират здравето повече от останалите и това би била добра опция за повече възможности. Генералното ми мнение е, че не се нуждаем от реформа на системата, а от изцяло нова система и стратегия за разработването и! Това е изключително сложен и многокомпонентен процес, който изисква ресурси от всякакво естество. Силно вярвам, че гледаме в една посока за да се случи.