Социалният психолог Павел Павлов: 2022 беше много динамична и наситена с интересни събития година

Когато говорим или мислим за време, то ние обикновено се концентрираме върху миналото, настоящето или бъдещето, вглеждаме се в някое от тези измерения поотделно, или търсим взаимовръзката на някои от тях или на трите заедно. Именно такъв подход ще се опитаме да следваме, при обзора на случилото се през отминаващата вече 2022 година. Ще проследим хронологично най-важните според нас събития, групирани по месеци, търсейки тяхното отражение в настоящето и проекциите им в бъдещето. Надяваме се този подход да помогне за критичното осмисляне и намирането на по-добри решения, както в личен, така и в обществен план.

Януари, въпреки традиционното очакване да е празничен, беше по-скоро изпълнен с тревога. Ковид все още беше доминираща тема, с акцент върху новия му вариант Омикрон, за който не беше съвсем ясно, дали ще е по-опасен от предшествениците си – Делта и Алфа, или ще отбележи края на заплахата, която промени живота ни, промени начина по който учим, работим и почиваме дори. И въпреки натрупания опит за справяне със здравните, икономически и социални последствия от пандемията, твърде голяма част от българите не повярваха в постиженията на науката и организираните усилия на държавата, което буди безпокойство за възможностите ни като общество да се справяме с кризи от подобен мащаб. Едва ли е успокояващ фактът, че ние не сме уникални в това отношение. Западните ни съседи от Сърбия например, се обидиха на Австралия, че не направи изключение за изключителния тенесист Джокович, на който не бе позволено да играе на първият за годината турнир от Големия шлем, защото не е ваксиниран.

Националният статистически институт обяви, че населението на България сега е 6.5 млн. души като е намаляло спрямо 2011 г. с 844 хил. души (11.5%). Отвъд сухата статистика, тези данни са застрашителни, най-вече заради темповете на намаляване на населението на страната като цяло и на икономически активното население в частност. Последният факт е най-страшен, защото именно този сегмент от населението е гаранция за просперитета на нашата стопяваща се с бързи темпове нация днес, а и в следващите години. Големият проблем в тази връзка е, че страната ни няма ясна стратегия за справяне с това стопяване на българите, с обезлюдяването на много региони, намаляване на раждаемостта, увеличаване на миграцията и прочее.

В международен план още през първия месец на годината започна все по-често да се говори за напрежението между Украйна и Русия. Днес, година по-късно можем да направим оценка, как сме се подготвили да се справим като държава и като общество с последствията от случващата се война между два народа, които са толкова близки на българите. Тази оценка при всички случаи няма да е много висока, но би било добре да я направим, за да можем да посрещнем предизвикателствата, свързани с продължаващия въоръжен конфликт.

Февруари би трябвало да е изпълнен с приятни емоции, които винаги съпътстват Олимпийските игри. Уви, най-голямото зимно състезания беше белязано с дипломатически бойкот заради погазването на човешките права в Китай, което не попречи на руският президент Путин да присъства на откриването в Пекин.

В България голям процент от учениците се върнаха в клас и всички се надявахме, че това е знак за връщане към нормалността. Макар че, мерките срещу Ковид катализираха процесите на модернизация на българската образователна система. Надеждата е, че след добрата кризисна реакция на всички образователни нива, ще продължи тенденцията към подобряване, оптимизиране и разнообразяване на формите на работа в училищата и университетите. Предстои да видим, дали и как ще се случи това.

На фона на напрежението между НАТО и Русия и докато чакаме да бъдат произведени поръчаните и платени Ф16, българското небе се охраняваше от испански самолети „Юрофайтър“. Този факт предизвика голяма буря от разнополюсно политическо говорене, но въпреки това, и до ден днешен ескадрили от различни съюзнически страни изпълняват мисии в България. Тази практика, за добро или не, със сигурност ще продължи и занапред, докато не се случи чудо и страната ни ще разполага със собствена боеспособни изтребители. Разбира се, въпрос на политическо решение е, дали предвидените за това огромни средства, няма да са по-полезни в други обществени сфери.

Започналата на 24 февруари война между Русия и Украйна изненада голяма част от политическите лидери у нас, но също така в Европа и в целия свят. На фона на кадри с разрушени градове и бягащи от войната хора, в България от самото начало, та и до днес не успяхме да се обединим около единна позиция, която по наше мнение би следвало да включва еднозначно осъждане на агресията и мобилизиране на всички усилия за помощ на бедстващите украинци. Обратното, тогавашният военен министър, а в последствие политически лидер Стефан Янев изрази собствено мнение във Фейсбук по темата, без да го съгласува с правителството на премиера Кирил Петков. Това доведе до неговата смяна с постоянния представител на страната ни в НАТО – Драгомир Заков. Той пък, в края на годината стана част от проекто-кабинет на ГЕРБ, но това към момента нямаше как да бъде предвидено. Тази рокада беше знак, че позицията България към поведението на руската държава, ще бъде в синхрон с тази на страните членки на НАТО и ЕС. Веднага след началото на войната, границата ни започнаха да преминават украински бежанци, търсещи спасение. И отново трябва да отбележим, че за разлика от други източно-европейски държави (Полша, Румъния и др.), нашата не успя да организира достатъчно добре настаняването, подпомагането и интегрирането на украинците. Това несправяне се наблюдаваше и през следващите месеци, случва се и в момента, и няма изгледи картината да е по-различна в бъдеще.

През март, започнаха отчетливо да се усещат последствията от войната. Токът поскъпна до невиждани нива у нас и в цяла Европа. Кремъл съвсем открито използва енергийната зависимост като оръжие. Това тяхно предимство се дължи на недалновидната политика не само на българската, но и на почти всички държави, членки на ЕС. Оказа се, че години наред, европейските политически лидери са неглижирали опасностите, които произтичат от тази зависимост. Газпром поиска плащанията по договори за доставка на газ да се осъществява в рубли, а руската армия щурмуваше ядрени централи в Украйна и разрушаваше нейната енергийно преносна инфраструктура. Руските войници нападаха мирни населени места, обстрелваха дори болници. И това се случваше и продължава да се случва на няколкостотин километра от нашата граница. Освен енергията, руският президент, връщайки ни към времената на студената война, започна да използва като оръжие страха от световен ядрен конфликт. След години на затишие, този страх отново стана реалност. През март броят на украинските бежанци надхвърли 2,7 милиона, като повече от половината избират Полша.

Войната и свързаните с нея енергийна и икономическа кризи, помогнаха да се видят много по-ясно различията между коалиционните партньори в българското правителство. Все по-трудно между представителите на различните управляващи партии се намираше общ знаменател при обсъждане и предлагане на важни за страната решения. Корнелия Нинова, която освен лидер на БСП е вицепремиер и министър на икономиката, не дава и дума да се изрече за подпомагане на украинската армия с оръжия. Президентът Румен Радев пък е на мнение, че българското небе (което през март се охранява от холандски самолети) трябвало да се  защитава от български пилоти. Тези, и много други разногласия предпоставиха бъдещата съдба на т.нар. „коалиция на промяната“, която на всичко отгоре издигна двама кандидати за управител на Българска народна банка (БНБ). „Продължаваме промяната“ предложи Андрей Гюров, а „Има такъв народ“ застана зад финансиста Любомир Карамански. Това беше началото на края, въпреки че през март кабинетът отбеляза едва първите си 100 дни. А снегът отново ни изненада, но този път през март. В Троянския проход, преспите достигнаха 3 метра, отново има затворени пътища и верижни катастрофи по магистрала „Хемус“. Уж се има предвидени и се харчат пари за зимно почистване, а виновно за ситуацията е както винаги само лошото време.

На 17 март бе арестуван бившият премиер Бойко Борисов. Този злополучен и краткосрочен арест, бе повод за организиране от страна на симпатизанти на ГЕРБ да протестират „в защита на законността и демокрацията“ и да обявят намерението си да свалят правителството. Намерение, което се осъществи малко по-късно във времето. Освен Борисов, задържани са бившият финансов министър Горанов и Севдалина Арнаудова. Прокуратурата не видя доказателства, а опорочено разследване и всички бяха бързо освободени. Остана само горчивият вкус за необмислена и зле подготвена акция на МВР, ефектът от която беше изключително негативен за цялото тогавашно правителство. По този повод, бившият здравен министър Костадин Ангелов казва, че Бойко Рашков – министър на вътрешните работи, ще свали правителството от власт. Борисов даже сравни себе си с Навални, а Рашков с Хитлер, което си беше повече от предозиране.

Междувременно в ЕС усилено се говори за общи поръчки на газ, връщане към ядрената енергия и влизане на Украйна в съюза, президентът Байдън иска рекордните 813 милиарда долара за отбрана – все знаци, които показват посоката на промяната, предизвикана от войната. Последиците са политически, икономически, но също имат своите персонални проявления за всеки наш съвременник, както е било е и по време на предишни глобални конфликти.

В началото на април дойде вестта, че САЩ са одобрили продажба на още Ф16 за България, а премиерът Петков ни увери, че тази покупка ще е по-добра от предишната. Нищо, че не е ясно, кога ще бъдат произведени, доставени и пуснати в действие първите, които отдавна са платени. 

Добрите новини не спират. Председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен дойде на 7 април в София за да донесе одобрението на Плана за възстановяване и развитие, шест месеца след неговото внасяне. В сравнение с нас, другите страни отдавна са започнали да използват средства по техните планове. Но по това време със сигурност сме били по-добре от Унгария – заплашена от започване на процедура за спиране на еврофондовете и. Чудно, какво ли биха правили всички управляващи, без този привлекателен източник на „благоденствие“.

В другия полюс на емоциите е ситуацията в Украйна. Едно име, това на украинския град „Буча“ стана символ на зверствата на нашествениците, но не и повод за много по-активно включване на България във войната, включително и с осигуряване на оръжия, а не само 4000 каски и бронежилетки и то „за цивилни граждани“. За разлика от нашите управляващи, ЕС предложи пети пакет от санкции срещу Русия само 40 дни след началото на войната, а САЩ забраниха инвестиции в Русия. И докато светът беше втрещен от ужасяващите кадри от Буча, от Кремъл цинично твърдяха, че всичко е инсценировка. Междувременно Газпром спря газа за Полша и България, но това не доведе до криза, най-вече заради европейската солидарност и възможността за получаване на газ от съседни страни.

През този месец напрежението в управляващата коалиция продължава да расте, въпреки, че според Даниел Лорер от „Продължаваме промяната“ то е 3 по скалата от 1 до 10, а според Андрей Гюров от същата формация, сложността на коалицията ги предпазвала от вземане на грешни решения. Бъдещето показа, че не успя да ги предпази въпреки съветите на политолози, че управляващата коалиция е имала още по това време нужда от рестарт. Вместо него просто видяхме нейния предопределен финал.

През април дойде и новината, че ексцентричният Мъск е предложил да купи „Туитър“ за 40 милиарда долара. Това намерение беше последвано от много интересни събития, но подробности за това ще разгледаме по-нататък.

Месец май, освен с многото си почивни дни, остана в историята с „икономическия шантаж от страна Кремъл“ по думите на премиера Петков, а също и с кибер атака срещу информационната система на Български пощи, в която специалистите откриха следи от руски хакери. Не е мястото в годишен обзор да се коментира състоянието на тази държавна структура, но все пак може да се каже, че то е просто плачевно. По отношение на военната помощ за Украйна, българските парламентаристи сътвориха поредния си „шедьовър“, като взеха решение само за ремонт на военна техника, което накара съпредседателят на „Демократична България“ – част от управляващата коалиция да обяви, че тя (коалицията) „е достигнала своя таван на функциониране“. Президентът и той привидя „опасна стъпка“ в помощта за Украйна и заяви, че партиите въвличали България във войната. А по същото време Швеция и Финландия заявиха желание да влязат в НАТО след като години наред бяха неутрални държави,  Байдън подписа закон за т.нар. ленд-лизинг за по-бързо въоръжаване на Украйна, а журналистите от тази страна получиха специално отличие на наградите „Пулицър“. Както се казва: „Къде са те, къде сме ние?“.

На икономическия фронт, продължи настъплението на инфлацията, въпреки пакета от мерки, които предложи правителството. Но и тук отново се видяха ясно разногласията в управляващата коалиция и опитът на всяка от партиите да представи мерките като свои. Най-настъпателни отново се оказаха от „Има такъв народ“, а зрелостниците писаха есе за „Тежестта на думите“. Именно думите на партньорите продължаваха да натежават и заплашваха да се стоварят с разрушителна сила върху коалицията.

На 3 юни се навършиха 100 дни от началото на войната в Украйна. От ООН заявиха, че „цивилното население плаща висока цена“ и реално никоя от двете страни няма да победи в този конфликт. Тази позиция доста се разминава с разширяващата се военна помощ за Украйна от страна на САЩ и ЕС.  И докато украинските бежанци надхвърлиха 7 милиона, в България, където паднаха под 26 хиляди отново има разминавания между намеренията, действията и думите на управляващите по отношение на украинските бежанци у нас. Едно непремерено изказване на вицепремиера Константинова беше на път да взриви общественото мнение. Впоследствие тя се извини, но впечатлението за „чиновнически подход“ при решаване на проблемите, пред които са изправени бежанците останаха. Софтуерните ядове на управляващите продължиха и този месец с тридневно блокиране на системата за издаване на електронни направления. В същото време държавните енергийни предприятия реализират рекордни свръхпечалби. Успокоението е, че те щели да бъдат използвани в програми за компенсация, насочени към губещите бизнеси.

Ескалацията между „Има такъв народ“ и „Продължаваме промяната“ достигна изключително високи градуси на напрежение. Лидери и министри се обвиняваха взаимно в лъжи, манипулации, политическо брокерство и какво ли не. Всичко това доведе до оставки на министри, излъчени от партията на Слави Трифонов и до напускането и от петима техни депутати. От ГЕРБ не изпуснаха момента и внесоха вот на недоверие на правителството, но преди това направи своеобразен тест с отстраняването от поста на председателя на Народното събрание Никола Минчев. Това стана факт след гласуване в парламента, а Минчев получи подкрепа от хиляди, които се събраха около сградата.

По същото време Франция предложи формула за започване на преговори на ЕС със Северна Македония, а правителството на Кирил Петков бе свалено след успешен вот на недоверие, който бе гласуван от ГЕРБ, ДПС, ИТН и Възраждане. Макар и в оставка, премиерът не се поколеба да изгони от страната рекорден брой от 70 руски дипломати и служители. Реакциите на политическите сили не бяха еднозначни и бяха използвани за атаки срещу „едноличното“ решение на Петков.

Юли и август обикновено са по-спокойни, но не така е през последните години в България. През юли 2021 г. се проведоха вторите за годината парламентарни избори, а през същия месец на настоящата година отново се завъртя „парламентарната рулетка“, но най-напред ПП, след това ГЕРБ и накрая БСП така и не успяха да реализират нито един от мандатите и да излъчат правителство. С повишаване на температурите през лятото се повишаваше и политическото напрежение. Един изтекъл запис от заседание на „Демократична България“ стана повод за остри коментари от различни страни. Всъщност на въпросното заседание съпредседателят на обединението Христо Иванов просто каза истината, от която някой наистина го заболя. Именно този запис стана формалният повод Слави Трифонов да изтегли своята формация от преговорите за съставяне на правителство с третия мандат. На ход бе отново Румен Радев с поредното си служебно правителство. Замириса на избори и дори „Продължаваме промяната“ се регистрира като партия, макар и в последния момент. Май наистина заприличахме на Италия, където след оставката на премиера Марио Драги бяха насрочени избори на 25 септември. Нашите би трябвало да са в началото на октомври. И докато чакахме поредния предсрочен вот, служебното правителство на Гълъб Донев, вместо да ги подготви, както е по Конституция, се впусна да „управлява стратегически“ и да обяснява, колко лоша е била политиката на редовното правителство. С тези си действия си спечели похвали от Бойко Борисов – факт, който сам по себе си е многозначителен. Може би не случайно Явор Божанков, който все още беше част от БСП, твърдеше, че служебният кабинет и Радев работят заедно за връщане на Борисов на власт.

През септември бе даден стартът на предизборната кампания. Партиите се впуснаха в надпреварата без много нови идеи и нови лица. Социолозите също не пропуснаха да дадат своя принос за (дез)ориентацията на електората. За да сме честни, трябва да отбележим, че този път прогнозите им бяха доста близо до реалните резултати, въпреки известното надценяване в прогнозите на ГЕРБ и подценяване на ПП. Ако бяхме мнителни, може би щяхме да си помислим нещо, но ние не сме такива.

Великобритания и светът се сбогува с кралица Елизабет Втора, която почина на 96 годишна възраст. С нейната кончина наистина си отиде една епоха. Тя бе последният монарх, който имаше своето запазено място сред световните лидери, управлявайки Обединеното кралство цели 70 години. Пред нейният наследник Чарлз стоят много предизвикателства и е любопитно, как ще се справи с тях. Очакваме да видим дали той ще остане в сянката на своята майка, или ще блесне със защита на прогресивни каузи, като борбата с климатичните промени, подпомагане на млади хора в неравностойно положение и др.

Газовата криза бе отново на дневен ред. Всъщност, тя изобщо не беше изпадала от него. В началото на своето управление, служебното правителство обвиняваше своите предшественици за кризата и търсеше начини да се договори с Газпром. Резултатът обаче беше доста неочакван. Септемврийските цени на газа паднаха, а Урсула фон дер Лайен дойде в България за откриването най-после на газовата връзка с Гърция, а родните ни политици се надпреварваха да си приписват заслугите за това.

През лятото ситуацията в Украйна започна да се променя. Вместо да се отбранява, украинската армия започна да настъпва и да си връща територии, а президентът Зеленски се превърна в истински световен лидер. Путин от своя страна обяви частична мобилизация, с което си навлече гнева на голяма група руски граждани, част от които успяха да напуснат родината си.

Очаквахме октомври заради изборите. Междувременно предизборната кампания приключи вяло, както и между впрочем започна, като изключим някои интересни агитационни техники, като неканено влизане на политически лидери в телевизионно студио и други подобни. На 4 октомври гласуването беше преобладаващо машинно, а резултатите почти не изненадаха. Избирателите поставиха за пореден път пред политиците неразрешима задача да търсят общ знаменател при търсенето на формула за управлението на страната. ГЕРБ спечелиха изборите, но не и възможност да съставят правителство. Президентът услужливо забави процедурата с връчване на мандати за да „даде време на политиците“ да се разберат. Поне така беше артикулирана идеята от него самия, както и от неговите поддръжници. Оказа се обаче, че времето нямаше как да стигне на партиите да „се разберат“. Всъщност, не времето беше проблема, а липсата на истинско желание да се състави редовно правителство.

Такова не се случи и през ноември. Междувременно депутатите от ГЕРБ, ДПС и БСП гласуваха за връщането на хартиената бюлетина и превръщането на машините в обикновени принтери. Мотивите им бяха ясни на всички, които са участвали в избори срещу тези партии, а и не само на тях. Връщайки хартията, те всъщност потвърдиха, че са за връщане на порочните "изборни технологии", с които години наред увеличаваха изборните си резултати.

И макар в този годишен обзор да не отделихме достойно място за култура, защото акцентирахме предимно върху политическите събития, но в тон с написаното до тук може да споменем за конфликта в Народния театър между режисьора Александър Морфов и Велислава Кръстева, понастоящем пиар на културният институт, а в миналото депутат от ДПС и приближена на почетния му председател Ахмед Доган. Без да навлизаме в подробности ще споменем, че този сблъсък всъщност не е между различни хора, а е сблъсък между различни ценности.

Нетрадиционно световно първенство по футбол започна този ноември. Нетрадиционен беше домакинът му – Катар, както и сезонът, в който се провежда един от най-големите спортни форуми на планетата. Няма да коментираме резултатите, защото те са предмет на други анализи. Само ще споменем факта, че поредното доказателство за тясната връзка между спорта и политиката е свързаният с първенството скандал, в който беше замесена зам. председателя на Европейския парламент – гъркинята Ева Каили.

Декември не ни донесе влизане в Шенген. Спряха ни Нидерландия и Австрия, което не беше изненада. Българските политици и голяма част от българското общество се обидиха, вместо да потърсят истинските причини за този неуспех. А те очевидно са свързани с липсата на ефективност в справянето с корупцията в страната, което пък е последица от зле функциониращата правосъдна система. Добре би било да вземем пример от Хърватска, които междувременно се класираха за полуфинал на световното по футбол, но също ще влязат в Шенген и Еврозоната в началото на 2023 година. И едва ли е успокояващо, че в това положение сме заедно със северната ни съседка Румъния.

Президентът най-после връчи първият мандат за съставяне на правителство на победилите в изборите ГЕРБ. Номинираният за премиер неврохирург проф. Габровски предложи „интересен“ състав на правителството, в който видяхме бивши кадри на НДСВ, БСП, ГЕРБ и т.н., но не видяхме ярки политически фигури от настоящето. Формулата „експертен кабинет“ не проработи и сега сме в очакване на решенията на „Продължаваме промяната“, които вече номинираха академик Денков за премиер, макар официално все още да не са получили мандат. Той вече покани за консултации парламентарно представените политически сили, но вероятността да оглави редовно правителство е нищожна. Подобна вероятност има и за съставянето на правителство с трети мандат, който Президентът ще даде на политическа сила по свое усмотрение. За това обаче ще напишем живот и здраве в обзора на следващата година, защото развръзката предстои. Почти е сигурно, че ще коментираме и резултатите от още поне едни предсрочни избори, които ще се случат най-вероятно през март, както и тези от местните избори през октомври.

В заключение на този обзор ще кажем, че годината беше много динамична и наситена с интересни събития, както във вътрешен, така и в международен план. Много от тях, като войната в Украйна например, ще продължат да бъдат определящи за следващите месеци и години. Надеждата ни е, че Новата година ще ни донесе наистина здраве и мир, които са задължителни условия за благоденствие! 

                                                                                                                                                           Павел Павлов