Намалява числеността през годините на водолюбивите птици, зимуващи в България

От 12 до 15 януари се проведе 47-то преброяване на зимуващите водолюбиви птици в България. В рамките на 4 дни, 42 екипа от експерти и доброволци на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), Зелени Балкани, Регионалните инспекции по околна среда и водите (РИОСВ), Българска академия на науките, ловни сдружения и представители на други неправителствени организации са обходили и съберали данни за зимуващите птици в над 200 влажни зони у нас.

Традиционно основната концентрация на птици се регистрира по Черноморското крайбрежие, както и в някои големи вътрешни язовири. Сравнително малко са птиците и числеността им по Дунав, тъй като по време на преброяването реката е била с високо ниво и са липсвали т. нар. пясъчни коси, които привличат хиляди птици. Поради по-топлото време малките язовири и рибарниците не са били замръзнали.

При обобщени данни от около 95% процента от преброените водоеми става ясно, че числеността на зимуващите водолюбиви  птици, установена през тази година, е подобна на тази, установена при  миналогодишното преброяване. Регистрирани са 88 вида с обща численост от 206 239 индивида. За сравнение през миналата година са били регистрирани 90 вида с обща численост от 206 688 индивида, а през 2021 г. – 190 147 индивида. Тези числености са далеч по-ниски от установените в предишни периоди. Например през 1999 и 2000 година са установени съответно 404 410 и 652 418 зимуващи водолюбиви птици.

За поредна година ниска е числеността на зимуващите у нас диви гъски. Екипите са успели да наблюдават и преброят едва 1887 големи белочели, 101 сиви и само 5 от световно застрашените червеногуши гъски, като за сравненине през миналата година техният брой е бил съответно 5851 големи белочели, 283 сиви и 32 червеногуши гъски, а през 2021 г. – 2017 големи белочели, 48 сиви и 48 червеногуши гъски. Ненадминат остава рекордът от 2013 г., когато  бяха установени рекордните за България над 54 000 червеногуши гъски.

И тази година най-многочислените наблюдавани водолюбиви вида птици са: зеленоглавата патица (39 282 инд.), обикновената лиска (34 732 инд.), големият корморан (29 554 инд.) и световно застрашената кафявоглава потапница (24 414 инд.). От световно застрашените водолюбиви видове птици, освен червеногушите гъски и кафявоглавите потапници, са установени още: 4 ушати гмуреца и 700 тръноопашати потапници, наблюдавани в Бургаското езеро. Сред интересните наблюдения са още и една обикновена гага по морето в района на Несебър, една планинска потапница в Дуранкулашкото езеро, 2712 розово фламинго, наблюдавани в Атанасовско езеро, Поморийско езеро и в Защитена местност „Пода“ край гр. Бургас, 1108 неми, 457 пойни и 303 тундрови лебеда, 866 къдроглави и 28 розови пеликана, 13 679 малки корморана, един червеногуш гмуркач по река Дунав при село Мечка, 52 белооки потапници, 19 червеноклюни потапници, 365 червени ангъча, 42 големи черноглави чайки, 2204 саблеклюна и др. Общо за страната са регистрирани 31 морски орела, вид от Червената книга на България, който възстановява числеността си. Освен това са наблюдавани и видове, които не са характерни за зимните месеци у нас – една малка бяла чапла от Пловдивско, 21 нощни чапли при гр. Бургас, 5 бели лопатарки, 3 бели щъркела в Южна България и една черна рибарка при Шабленския езерен комплекс. Интересно е наблюдението и на 12 блатни сови при степите на нос Калиакра.

Според последните данни в световен мащаб популациите на някои от световно застрашените видове като малката белочела гъска и кафявоглавата потапница продължават да намаляват, поставяйки тези видове под реален риск от изчезване.

Снимка: БДЗП