Навършват се 100 години от рождението на писателя Ивайло Петров
"Този кратък текст няма да бъде патетичен или обзорен, както е прието в такива случаи; няма обстойно да проследи живота на Ивайло Петров, нито ще коментира цялостно неговото литературно наследство. Само ще се опита най-общо да очертае контактите на Дом-паметник „Йордан Йовков“ с писателя през последните няколко десетилетия преди смъртта му през 2005 г.
Известно е, че Ивайло Петров е творчески псевдоним на родения на 19 януари 1923 г. в добричкото село Бдинци Продан Петров Кючуков. През 1942 г. той завършва днешната добричка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Неслучайно през 2006 г. училището учреди награда на негово име, която се връчва на 11 май на ученик с най-високи постижения в областта на науката. Писателят дебютира през 50-те години на ХХ век, десетилетието на така наречения „епически бум“. Става известен обаче с втората си книга – повестта „Нонкината любов“ (1956 г.). Белетристът затвърждава популярността си с романа „Мъртво вълнение“ (1961 г.), с повестите „Преди да се родя. И след това“ (1968 г.), „Божи работи“ (1979 г.), „Най-добрият гражданин на републиката“ (1980 г.); с разказите „Любов по пладне“ (1976 г.), „Есенни разкази“ (1978 г.), „Три срещи“ (1981 г.) и др. Най-известната му книга като че ли е романът „Хайка за вълци“, чието първо издание е през 1982 г. За своите белетристични постижения Ивайло Петров е награждаван с множество отличия. За нас е особено важно да споменем присъдената му през 1990 г. Национална литературна награда „Йордан Йовков“. През 2008 г. издателство „Литературен форум“ заедно с фондация „Бъдеще за България“ учреди и Национална литературна награда на името на Ивайло Петров. За първи път тя бе присъдена на Георги Мишев за неговия роман „Патриархат“.
Ивайло Петров, макар и живеещ главно в София, е част от литературния живот на Добруджа и на тогавашния Толбухин (дн. Добрич). Белетристът е член на Дружеството на писателите в града. Притежаваме снимка на Дружеството пред паметника на Йовков, правена вероятно през 1981 г., в центъра на която е Ивайло Петров. Имаме информация също, че на 17 април 1986 г. именно Ивайло Петров открива годишното отчетно-изборно събрание на Дружеството на писателите в гр. Толбухин. Доклад за творческата и обществено-културната дейност през 1985 г. изнася Драгни Драгнев – член на ръководството. Най-значими изяви през годината имат Петър Славински, Стефан Поптонев, Любен Петков и Иван Сарандев. Избрано е ново ръководство в състав: Ивайло Петров, Йордан Дачев, Драгни Драгнев, Любен Петков, Йордан Трухчев, Елка Няголова и Красен Русев. Следователно Ивайло Петров не е само формален член на организацията, но и активно участва в нейната работа и дори в ръководните ѝ органи.
Във фонда на музея се съхраняват и снимки от 1980 г., когато в края на ноември тържествено е открит Дом-паметник „Йордан Йовков“. На общите фотоси на външните стълби на музея Ивайло Петров е в центъра на средния (третия) ред. Камерата го е уловила също как внимателно разглежда новооткритата музейна експозиция.
Както вече споменахме, Ивайло Петров е един от носителите на литературната награда „Йордан Йовков“. Тържественото събрание, на което тя му е връчена, се провежда на 23 ноември 1990 г. от 18.00 часа в голямата зала на Драматичен театър „Й. Йовков“ в Добрич. Слово за Йордан Йовков произнася проф. Иван Сарандев – получил на същата церемония литературното отличие за изследване и популяризиране на Йовковото литературно наследство. Журито, определило наградите, е председателствано от Марий Ягодов. Ивайло Петров предоставя паричната сума от наградата си на детските градини в Добрич.
Потърсихме във фонда на Дом-паметника диплома за присъждане на литературната награда на Ивайло Петров и се сблъскахме с нещо твърде интересно, което досега не бяхме забелязали. Наистина притежаваме напечатан диплом (инв. № 1242 оф ЙЙ) на името на Ивайло Петров, който обаче е със странно съдържание. Цитираме го дословно:
„По случай 100-годишнината (коригирано с молив 105-годишнината) от рождението на Йордан Йовков Съюзът на българските писатели и Окръжният народен съвет – град Толбухин, присъждат
ЛИТЕРАТУРНАТА НАГРАДА
„ЙОРДАН ЙОВКОВ“ НА
З.Д.К. ИВАЙЛО ПЕТРОВ
ЗА ВИСОКИ ХУДОЖЕСТВЕНИ
ПОСТИЖЕНИЯ В СЪВРЕМЕННАТА
БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА
Съюз на българските писатели
Н.Д.К. Л. Левчев
Окръжен народен съвет
град Толбухин
Председател:
К. Станев
21 ноември 1980 г.
(коригирано с молив 1985 г.)
гр. Толбухин“
Трудно ни е да си обясним защо съществува такъв текст. Носителят на литературната награда „Йордан Йовков“ през 1980 г. е Илия Волен, а през 1985 г. – Петър Славински. Тепърва ще се опитаме да проучим обстоятелствата около този куриозитет. Оказва се, че името на Ивайло Петров мистериозно се заплита в сюжета на Йовковите празници през 1985 г. Да не би да се е обмислял вариантът наградата да му бъде присъдена пет години по-рано?
Вниманието към Ивайло Петров през 1990-те години в Добрич е голямо. Скоро след като получава наградата на името на Йовков, той е избран през 1994 г. и за почетен гражданин на Добрич.
Носител на тези високи отличия, писателят продължава да бъде свързан не само с Добрич, но и с цяла Добруджа – особено с гр. Балчик. Той е сред инициаторите за поставяне на бюст-паметник на Йордан Йовков в София. Тъкмо по този повод Дом-паметник „Й. Йовков“ си е кореспондирал с Ивайло Петров. На наше запитване какво е развитието на въпроса, писателят отговаря:
„От години се опитвам да убедя тукашните културни и общински институции да се постави паметник на Йордан Йовков в Борисовата градина при паметниците на други наши писатели. Ходил съм при министър Емма Москова, при Иван Костов, при Стефан Софиянски и др. Преди 20 дни отново бях при Стефан Софиянски и той обеща да направи каквото може.
Намерил съм и скулптор. Той направи бюста още преди две години. Цената му не е голяма. Бюстът, постаментът и материалите ще струват общо десет хиляди лева. Тази цена може и да се намали.
Преди години съм говорил и със служителите в Съвета в Добрич, но напразно.
Най-добре е сега да изчакаме решението на кмета Софиянски. Той наскоро ме обяви за почетен гражданин на столицата и вярвам, че ще обърне сериозно внимание на предложението ми за паметника на Йовков.
Желая Ви всичко добро! (Ив. Петров)
7 април 2003
София“
Все пак усилията дават резултат. Бюст-паметник на Йовков е поставен в Борисовата градина през 2005 г. Вероятно Ивайло Петров не доживява този момент. Дали настоящият паметник е този, за който ни пише белетристът, не знаем. До неотдавна в Регистъра на паметниците на София не беше посочено името на скулптора. В момента информацията е следната: „Бюст-паметник на Йордан Йовков, „Алея на бележитите българи” (№43), в централната част на парк „Борисова градина“, обявена за резерват на градинско-парковото изкуство (ДВ бр.96 от 1988 г.). Паметникът е поставен през 2005 г. с решение №732 на заседание на Столичния общински съвет, проведено на 21.11.2005 г., протокол №63, точка 49 от дневния ред, по доклад № 93-00-368/05.10.2005 г. За направата на паметника са отпуснати 14 000 лв. от актуализирания бюджет за дейност „Култура” към Столична община. През 1988 г. е бил изработен (същият?) бюст на Йовков за парка от скулптора Валентин Старчев на стойност 10 000 лв.“.
Благодарение на сведения от писателя и скулптор Евгений Кузманов и ние стигнахме до подобна информация, преди да бъде публикувана в Регистъра. Въпреки някои неясноти все пак е важно, че идеята на една група интелектуалци, сред които и Ивайло Петров, е срещнала разбиране явно по време на управлението на Стефан Софиянски, макар че монументът е поставен малко след това. По този повод имената на Йордан Йовков и Ивайло Петров отново се оказват свързани.
Надяваме се чрез тези кратки бележки да сме добавили няколко нови щриха към портрета на обичания български писател Ивайло Петров, чиято годишнина отбелязваме".
Кремена Митева
