Акушерка: Раждането на едно дете е вълшебство

В Деня на родилната помощ, разговаряме с акушерката Марияна Драгнева. 

Как избрахте професията „акушерка“?

Не аз, а професията ме избра. Исках да уча медицина и да бъда лекар. Но не ме приеха. И тогава моята майка ме „побутна“ към акушерската специалност. Започнах да уча с резерви, като компромисен вариант. Но още в края на първия семестър се влюбих в професията. По време на посещение на групата ни в АГ болница, попаднахме на раждане. Водещата раждането акушерка попита дали някой иска да сложи ръкавици. От цялата група аз изявих желание. И от момента, в който докоснах бебето се влюбих в професията и разбрах, че това е моето нещо. И до ден днешен не съжалявам.

Марияна Драгева повече от 25 години работи като акушерка. Не знае колко бебета са се родили в ръцете й. Но помни първото.

„Първото раждане беше на моя приятелка. Помня го. 97 година, януари месец. Бях доста притеснена, тъй като с майката имахме и емоционална връзка, а не само като между акушерка и пациент„.

И въпреки натрупания опит, акушерката и до днес се притеснява при всяко раждане. 

„Стартийрайки раждането, абсолютно всяко раждане върви с доза притеснение. Разбира се, че има раждания, в които притесненията са по-големи. Но аз никога не съм тръгвала към едно раждане с абосолютно спокойствие, сигурност или да пренебрегвам нещо. Изводът, който правя за едно раждане е след като то приключи. Срещата с новия живот, с всяко раждане на бебе, го усещам като нов старт и за мен самата. И аз стратирам живота си с появата на всяко ново бебе“.

Акушерка Драгнева трудно намира думи да опише чувството при появата на всеки нов живот. Затова го и описва с една дума.  

„Аз го наричам "вълшебство".  Усещанията са неописуеми. И когато разказвам на жените за този момент, като ги подготвям, трудно намирам думи. Затова тези моменти ги наричам "вълшебство". Това е нещо, когато от едната емоция прелива в другата. Като си поеме дъх бебето, всички си поемаме дъх и когато изплаче бебето, идва  удовлетворението, че един етап е минал успешно“.

От 10 години ръководи и Училището за бъдещи родители.

„На 4 март ще имаме рожден ден, десет години ще стане. Това е един формат,поредица от срещи, в които се подготвят двойките да посрещнат бебето. Технически, материално, а лично аз наблягам повече на психо-емоционалния момент. Подготвяме двойките не само за раждането на бебето, но и първи стъпки при отглеждането му“. 

Днешния празник Драгнева посреща на работното си място с 12-часово дежурство. И макар че не би сменила професията си, се прокрадва и нотка на тъга, че професията им не е дооценена като заплащане. А на всички свои колеги, лекари, акушерки, пожелава:

„Да не забравяме, че сме в оснавата на живота, в основата на част от любовта на хората. И всички бебета, които посрещаме имат правото да бъдат щастливи и правото да бъдат обичани. И след като ние сме тези, които първи подаваме ръце, те трябва също да бъдат подадени с много грижи, с много любов, за да бъде и този пътят на децата“.