Боят за Добрич – последното голямо сражение в Руско-турската Освободителна война

През петвековното османско робство Добруджа често е арена на бойни действия. Тази изстрадала земя постоянно се оказва във вихъра на военните събития по време на войните на Османската империя с Русия, Влашко и Молдова. Именно поради стратегическото си разположение някогашният Хаджиоглу Пазарджик /Добрич/  е освобождаван пет пъти от османско робство по време на руско-турските войни на Балканите през 18-ти и 19-ти век. За пръв път османската власт е отхвърлена временно през октомври 1773 г. по време на Първата Екатеринина война, когато в Хаджиоглу Пазарджик влизат войските на ген. Михаил Каменски. На 2 юни 1774 г. градът отново е освободен, този път след сражение между русите и 5-хиляден турски корпус. На 22 май 1810 край Х. Пазарджик се води ожесточено сражение между корпуса на ген. Николай Каменски /син на М.Каменски/ и армията на Пехливан Ибрахим баба. През тази година градът остава свободен в продължение на повече от седем месеца. Руски войски влизат в Х. Пазарджик и по време на похода на Дибич Забалкански през 1828 г.

Окончателното освобождение на Хаджиоглу Пазарджик и на цяла Добруджа идва през Освободителната руско-турска война 1877–1878 г. За разлика от предишните войни, руското командване решава основният удар да е през Свищов и Никопол, където главните сили преминават Дунава . В Добруджа е предвидено да се водят бойни действия предимно с демонстративен характер, чиято цел е да бъде ангажирано вниманието на огромните османски сили /70 000 души/, разположени в силно укрепения четириъгълник Русе-Шумен-Варна-Силистра. Тази задача е възложена на Долнодунавския отряд /или ХІV армейски корпус/ под командването на ген. Аполон Ернестович Цимерман в състав 29 000 пехотинци, 4600 конници и 150 оръдия.

Военните действия започват в Добруджа на 22 юни 1876 г. с форсирането на Дунав от корпуса на Цимерман. Русите преминават реката в района на Галац и след 8-часово сражение овладяват Мачин в Северна Добруджа, който е първият освободен българки град. Това е залъгваща операция, проведена 5 дни преди десанта при Свищов, с който основните руски сили се прехвърлят на българска земя. За две седмици корпусът на Цимерман освобождава цяла Северна Добруджа. Освободителите са посрещнати тържествено от българското население в севернодобруджанските градове Тулча, Хършова и Бабадаг.През юли 1877 г. Долнодунавския отряд се установява трайно по линията

Черна вода – Кюстенджа. През следващите месеци, съгласно плана на руското командване, с непрекъснати рейдове в тила на турците, в посока към Х. Пазарджик и Силистра корпусът на ген. Цимерман успешно изпълнява задачата си, като държи в постоянна тревога и готовност Източнодунавската турска армия и не й дава възможност да излезе от крепостите и да се насочи към основния театър на военните действия, където се водят тежки боеве за Плевен. Освен това корпусът осигурява и комуникациите с Русия и военните доставки от там. Отрядът на Цимерман успешно изпълнява стратегическата си задача и не позволява на 70-хилядната турска армия от укрепения четириъгълник Русе-Силистра-Варна-Шумен да се намеси активно в бойните действия.

След падането на Плевен и преминаването на Балкана от руските войски, в средата на януари 1878 г. корпусът на ген. Цимерман получава заповед да настъпи на юг, да овладее силно укрепения от противника град Хаджиоглу Пазарджик и да продължи настъплението към Провадия, за да прекъсне комуникациите между Варна, Шумен и Разград. Това е заключителния етап на Освободителната война, който се характеризира с всеобщо настъпление на руските сили в посока Цариград. Навлизането в Южна Добруджа започва на 17 януари 1878 г. Руското настъпление се осъществило от три страни в изключително сурови зимни условия – дълбок сняг, преспи, вятър и виелици. Части от Долнодунавския отряд овладели селата Елибей /Пчеларово/, Пирифак /Равнец/, Карабак /Люляково/, Башхасарлък /Преселенци/, Харман кьой /Кардам/, Чифут кьой /Йовково/. Българите в селищата около Хаджиоглу Пазарджик посрещнали радушно освободителите си, настанили ги в къщите си, докато отминат зимните виелици, забавили настъплението с няколко дни. Местното българско население помагало и с ценни сведения за разположението и движението на редовната турска войска и башибозушките шайки.

Хаджиоглу Пазарджик бил силно укрепен от неприятеля.Около града, на разстояние 10-15 км. с принудителния труд на местното българско население противникът изградил силни укрепления – дълбоки, на места двойни траншеи, редути и оръдейни батареи. Противникът разполагал с 15 000 елитни пехотинци и 1500 конници от египетския корпус на принц Хасан под командването на опитния Решид паша. По укрепените позиции били разпределени 42 оръдия. В града и околностите му действали башибозушки отряди, наброяващи до 20 000 души. Врагът е изобилно снабден с провизии и боеприпаси. Двете български църкви са превърнати в складове за патрони и снаряди. Неслучайно в дневника на 16-и Донски казашки полк е записано, че „с ръцете на българите турците така бяха укрепили града, че той можеше да се превърне за нас във втори Плевен”.

На 22 януари руски кавалерийски разезди и пехотни части атакували предните турски позиции край с. Чаир харман /Ген. Колево/. Противникът не удържал на вихрената атака и се изтеглил към укрепленията на Х. Пазарджик.

Четири дни по-късно, на 26 януари 1878 г. край Хаджиоглу Пазарджик се разразило последното голямо сражение в Освободителната война. Осъзнавайки предимството, което неприятеля има в силно укрепения град, ген. Цимерман решил да обкръжи града и изпратил отряд начело с ген. К.Н.Манзей да блокира връзката с Варна от изток. Противникът с основните си сили направил опит за контранастъпление с цел да си възвърне загубените три дни по-рано позиции при Ези бей /Паскалево/ и Кара иляз /Царевец/. Настъпващите низами са подкрепени от огъня на две полеви батареи. Неприятелят успял да овладее за кратко Ези бей, отблъсквайки предните руски постове. Боят се разрастнал и по обяд, към 12 ч. се налага намесата на една бригада от 18-а пехотна дивизия. Обходната колона на генерал Манзей се върнала по собствена инициатива, овладяла в движение с. Геленджик /Победа/ и се насочила към десния фланг на противника. Завързала се много силна артилерийска и пушечна престрелка, която продължила докъм 17 ч. Тежестта на боя паднала почти изцяло върху Тарутинския полк. На позиции са и 68-ми Бородински полк и 11-а Донска батарея. Като подкрепления в боя влизат 66-и Бутирски и 65-и Московски полк. 17-а пехотна дивизия атакувала врага в тил. След 7-часово сражение противникът бил принуден да изостави укрепленията и с бягство да се прибере в града.

В този бой турците дават над 150 убити, сред които и командващия египетските части Зекерия паша. Руските загуби били 1 загинал офицер, 30 убити войници и над 160 ранени.

Настъплението към Хаджиоглу Пазарджик започва на 17 януари.

Опасявайки се, че градът ще бъде напълно обкръжен, Решид паша заповядал през нощта на 26 срещу 27 януари турският корпус да се изтегли към Варна. При оттеглянето си турците запалили двете български църкви, изоставили ранените, оръжие, боеприпаси и много провизии.

На 27 януари сутринта руските войски влизат в Хаджиоглу Пазарджик, посрещнати възторжено от местното българско население. Първи в града стъпват с развети знамена кавалеристите от 16-и Донски казашки полк.

Боят за Хаджиоглу Пазарджик е последното сражение между значителни войскови части по време на Руско-турската освободителна война. След овладяването на силно укрепения град, генерал Цимерман се насочва към Козлуджа /Суворово/ и Провадия, изпълнявайки задачата си за блокиране на турските сили в укрепения четириъгълник Варна – Шумен – Разград – Силистра. На 31 януари руски войски влизат в Балчик. В същия ден е подписано Одринското примирие,с което е сложен край на военните действия.На 4 февруари е освободен и Каварна – защитаван героично от жителите си през лятото на 1877 г. На 22 февруари руски войски влизат в Силистра. Цяла Добруджа е освободена от петвековното османско робство.

Пламен Николов, уредник „История на Българските земи ХV- ХІХ в.”, Регионален исторически музей

Снимка:  Щабът на 14-ти армейски корпус в Хаджиоглу Пазарджик. Фотография на военния кореспондент щабскапитан Михаил Петрович Ревенски