Навършват се 141 години от рождението на Владимир Димитров - Майстора

През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. Ранната му младост преминава при тежки материални условия и труд. Сменя няколко професии - известно време работи като бояджийски и ханджийски чирак, вестникопродавач.

Талантът му не остава незабелязан и през 1903 г. открива първата си изложба в кюстендилското педагогическо училище. Към спечелените пари от продажбите неговите съграждани прибавили и доброволно събрани суми и така го подпомогнали да замине за София, където постъпил в Художественото индустриално училище в класа на Иван Мърквичка. Той е сред най-ярките представители на създаденото през 1919 г. дружество „Родно изкуство“. През 1922 г. Майстора открива първата си изложба в Царския манеж, и бързо се превръща в културното събитие на София. Със събраните пари заминава за Италия по покана на художника Борис Георгиев.

Там Майстора среща американския меценат Джон Крейн. Той предложил на художника най-неизгодната сделка както се оказва по-късно – срещу 40 000 лири американецът откупил картините, които Майстора щял да нарисува в следващите четири години. Меценатът финансирал и три пътувания на художника – до САЩ, до Истанбул и до Италия. Джон Крейн придобива от живописеца около 80 картини, а самият договор е прекъснат през 1931 г.

Близо 27 години Владимир Димитров - Майстора работи в своя роден Кюстендилски край, в село Шишковци. Рисува селския бит, народните обичаи и празници, търси характерните особености на българския национален тип и връзката между хората и природата. Още приживе негови произведения са показвани в Италия, САЩ, Германия, Чехия, Русия, Индия, Китай, Полша, Румъния, Белгия и др. Той става световноизвестен, а за приноса си към българското изкуство получава редица отличия: Медал за наука и изкуство, орден „Кирил и Методий“ I-ва степен и е удостоен със званието „Народен художник”.

Владимир Димитров - Майстора умира на 19 септември 1960г ., оставяйки като наследство за всички българи едно несметно богатство от цветове, иконография и декоративизъм на националните черти във всяка една от картините си.