Продължава изложба "Годишнини" в Художествената галерия

На трима от авторите тази година се чества стогодишен юбилей.

ГЕНКО ГЕНКОВ (1923 – 2006) 

Роден на 01.02.1923 г. в село Чоба, Сливенско. През 1948 г. завършва „Живопис“ в Художествената Академия при проф. Дечко Узунов. Участва в различни Общи художествени изложби. През 1965 г., вече 43-годишен, художникът открива първата си самостоятелна изложба с акварели в София. Негови творби се включват във всяка представителна експозиция на българско съвременно изкуство в чужбина. През 1973 г. с около 60 платна, изложени в залата на улица „Раковски” №125, Генко Генков отбелязва 50-тата си годишнина. До края на живота си има само още две самостоятелни изложби – в Сливен (2000) и в София (2006). 

„… Живописта на Генко не беше цел или форма, а начин на общуване. Притежаваше гениалната способност да артикулира със средства колкото универсални, толкова и уникални – универсални заради самата природа на изкуството, специфични и уникални заради неповторимия му изобразителен език. Едва ли в българската живопис има примери на толкова естествена експресивност, при това подчинена на строга архитеконичност и артистична логика. Пейзажите му са всъщност портрети на природата, преживени като лична образност и условни в колоритните си интерпретации. Кадмиеви и пурпурни червени общуват с виолетови, жълти и кобалтово сини. Бялото и черното установяват драматургичен порядък на една колкото сложна и многопластово изградена живописна материя, толкова и цялостна духовна среда.“ (Ивайло Мирчев)

МАГДА АБАЗОВА (1923 – 2011) 

Магда Абазова е родена на 28.03.1923 г. в София. Завършва Художествената академия през 1948 г. Първоначално учи в класа на проф. Илия Петров, а след това при проф. Дечко Узунов. Работи като художник във вестниците „Септемврийче”, „Български писател” и в списание „Септември”. Член е на СБХ от 1951 г. Магда Абазова дълго време е в периферията на общественото внимание и до 1982 г. има само две самостоятелни изложби, макар днес да е сред най-признатите и обичани художници у нас. За нея неведнъж се е казвало, че е в основата на неомодернизма в българското изкуство. В жанрово отношение творчеството й е много широко: от портрета, интериора и пейзажа до метафората, абстракцията и инсталацията. Носител е на престижната награда „Захари Зограф“ (1990).

„Подчертавам разликата между възприятие и оценка, когато се отнася до Магда, не само защото оценката на нейната живопис предстои във времето, а и защото художничката продължава вече шест десетилетия да ни изненадва с нови и нови решения, да провокира всеки път възприятията ни и като че ли става с годините все по-неопределима и ирационална от гледна точка на съвременния рационализъм.“ (Димитър Грозданов) 

ЛЮБЕН ЗИДАРОВ (1923 – 2023) 

Любен Зидаров е роден на 13.12.1923 г. във Велико Търново. Завършва „Живопис“ в Националната художествена академия в курса на проф. Илия Петров, випуск 1948. Дълги години работи като илюстратор на детските списания „Септемврийче“, „Пламъче“ и „Славейче“. От 1967 г.  до 1970 г. е главен художник на издателство "Народна младеж", впоследствие оглавява Творческия фонд на СБХ, през 90-те е председател и на самия съюз.

Носител е на редица награди, сред които сребърен и златен медал от Международната изложба на книгата в Лайпциг, наградата „Борис Ангелушев“ на СБХ за илюстрация, орден "Кирил и Методий" – I степен, отличието „Златен век“ на Министерството на културата.

През май 2022 г. е удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Националната художествена академия за изключителни заслуги към развитието на науката, образованието, културата и обществения живот.

Зидаров твори в продължение на седем десетилетия. Негови са илюстрациите към някои от най-обичаните детски книги, с които израстват няколко поколения – „Том Сойер“ на Марк Твен, „Приказки от цял свят“ на Николай Райнов, „Български народни приказки“, „Островът на съкровищата“ на Робърт Луис Стивънсън, „Приказки на Шехерезада“, „Морското вълче“ на Майн Рид. По думите на самия Зидаров неговата „любов за цял живот“ остава Ханс Кристиан Андерсен - той рисува илюстрациите към Андерсеновите приказки цели пет пъти.