Днес е денят на пицата

Въпреки че плоски хлябове с гарнитури са били консумирани от древните египтяни, римляни и гърци, съвременното родно място на пицата е региона Кампания в югозападна Италия, където се намира Неапол. Основан около 600 г. пр. н. е. като гръцко селище, Неапол през 1700 г. и началото на 1800 г. е бил процъфтяващ крайбрежен град. Като независимо кралство, то e известно с тълпите си от работещи бедни. Неаполитанците се нуждаели от евтина храна, която може да се консумира бързо. Пицата – плосък хляб с топинги, които могат да се консумират за всяко хранене – запълва тази нужда. Ранните пица са били с гарнитури като домати, сирена, олио, аншоа и чесън. По-заможните италиански автори оценявали иновациите на неаполитанците, като наричали хранителните им навици отвратителни.

През 1861 г. Италия се обединява и крал Умберто I, и кралица Маргарита посещават Неапол през 1889 г. Легендата разказва, че пътуващата двойка се отегчила от постоянната си диета от френска кухня и поискала асортимент от пици от градска пицария, основана през 1760 г. Комбинацията, на която кралицата се радвала най-много, се наричала пица моцарела - хляб, покрит с меко бяло сирене, червени домати и зелен босилек - наподобяващо италианското знаме. Оттогава този конкретен избор на топинги е наречен пица Маргарита.

Въпреки това, дори с любовта на кралицата към ястието, пицата остава малко известна в Италия отвъд границите на Неапол до 40-те години на миналия век. От другата страна на морето имигранти в Съединените щати от Неапол копирали своите плоски хлябове в Ню Йорк и други американски градове. Бързо вкусовете и ароматите на пицата заинтригували останалите региони на Италия, както и места извън нея.