Галерията представя любопитни факти за културния живот на Добрич

Художественият и културният живот в Добрич се развива под влиянието на историческите събития в Добруджа. След Освобождението на България от Османско робство за Добруджа идва време за стопански и културен подем. В Добрич започва благоустрояване на централната градска част и старите възрожденски постройки са заменени с нови, чиято архитектура е заимствана от Западна Европа.

През 1902 г. са издадени първите пощенски картички с изгледи от градски забележителности. Осъвременява се и градската градина, създадена още през 1860 г., построена е новата църква „Св. Троица“. Нарастват критериите към изгледа на града, за което свидетелстват броженията срещу Добричкия панаир, наречен „анахронизъм на феодалното общество“, критикува се хигиената и местоположението му. Води се полемика за необходимостта от театрален салон, за липсата на грижа към състоянието на градската библиотека и прочее.

Господин Желязков, Иконостас в Храм "Св. Троица" Добрич

„Търсят се начини за култивиране на вкусовете сред населението, като на първо място стои обучението в училищата. Въвеждането на рисуване в програмата на класните училища и назначаването на учители по рисуване в края на XIX и началото на ХХ век дават възможност за формиране на по-добър усет у подрастващите...“ По това време в града идва като учител по рисуване Никола Тахтунов (1873-1947). В с. Житница се премества да живее семейството на Господин Желязков Сербезов (1873-1937), прочул се с изографисването на храм-паметника „Св. Александър Невски“, църквата „Св. Троица“ в Добрич, храмът „Св. Димитър Солунски“ във Видин, митрополитския храм „Св. Николай Чудотворец“ във Враца и други.

Господин Желязков, Иконостас в Храм "Св. Троица" Добрич

„Балканската и Междусъюзническата войни 1912-1913 г., окупацията на Южна Добруджа и присъединяването ѝ към Румъния нарушават за дълго естествения ход в културното развитие на региона. След победата на българското оръжие в боевете за освобождение на Добруджа, тя за около две години и половина получава свобода. Тогава започва голям духовен подем – възстановени са българските училища и читалища,… откриват се изложби – художествени, приложни, етнографски… В подкрепа на културно-политическата дейност във войската щабът на армията набира и командирова изявени художници и фотографи да документират на място боевете и мирновременните събития.“ По случай втората година от освобождението на Южна Добруджа, на 04.09.1918 г. е организирана художествено-приложна изложба. Тя има задача да събере средства за издигане на паметници и къща-музей на падналите герои… „Предполага се, че в тази изложба е била и нарисуваната от Н. Тахтунов в цял ръст фигура на прославения командир на конната дивизия ген. Иван Колев…“ Макар и откупени с обществени средства, картините с военна тематика в изложбата не са прибрани навреме и „… можем само да предполагаме, че… след повторната окупация са били унищожени от новата румънска администрация.“ 

Борис Денев, "Боят при с. Арабаджий", от фонда на ХГ- Добрич

Повторната окупация на Южна Добруджа през 1919 г. е съпътствана от „протести, някъде въоръжени“ на българското население срещу румънската администрация. Въпреки наложените със закон ограничения на гражданските права на добруджанските българи, затварянето на българските училища, присвоените сгради и уволнените учители, забраната на българския език на обществени места, „българското общество търси начини и средства за отпор на тази политика… През 1928 г. се създава Българското културно общество, започва да функционира Български народен университет,… интензивно излизат български вестници и списания…“ Добруджанските художници работят и творят в защита на каузата да се съхрани и възроди българският дух. „Край на този духовен застой е поставен с пребиваването и организирането на изложби на българския художник – добруджанец Христо Каварналиев… Интересно събитие за годината се превръща и пребиваването на българския художник-карикатурист Кирил Буюклийски… Той прави карикатури и шаржове на местни личности – известни и колоритни граждани.“

Христо Каварналиев, "Скалист бряг", от фонда на ХГ- Добрич

През 1928-1929 г. творческите прояви на художниците от Добрич дават основание на тях да се гледа като на „една закръглена и охарактеризирана среда от майстори на платното и камъка, които работят в поробена Добруджа и доказват творческите възможности на добруджанските творци.“ 

Христо Каварналиев, "Подготовка за риболов", от фонда на ХГ- Добрич

Източник: По материали от книгата на Мария Паскалева „История на Художествена галерия – Добрич“ и архива на галерията.