От архивите на Галерията: художникът Господин Сербезов (СНИМКИ)

Господин Желязков Сербезов (1873 – 1937)

Господин Желязков е роден в северодобруджанското село Демирча през 1873 г., като данните за рождението му са противоречиви. След Берлинския конгрес от 1878 г. неговото семейство се преселва в добруджанското село Базаурт /дн. Житница/. Основното си образование получава в Добрич, а гимназиалното във Варна, където учител по рисуване е Антон Митов. От него получава първото насърчение да се занимава с изкуство. През есента на 1896 г. е сред първите студенти в новооткритото Държавно рисувално училище, където негови преподаватели са професорите Мърквичка, Митов и Шатц. 

Един от първите по „дарование и старание“, той завършва тригодишния курс на обучение и печели стипендия на Светия синод за обучение в Художествената школа на Казан, където изучава религиозна живопис. 

Една година по-късно е избран между повече от сто кандидати и е приет в Петербургската художествена академия, където е забелязан от прославения Иля Репин и поканен в неговото ателие. Там той се учи и общува с майстори като Кустодиев и Бродски, посещава популярните „четвъртъци“ в дома на своя учител, където се среща с най- ярките представители на руската интелигенция, вглежда се в постиженията на своите колеги и заедно с това посещава курсовете на Несторов и Васнецов, където обогатява своето умение да се справя с проблемите на иконографските образи и теми.

През 1906 г. високообразованият и отлично подготвен художник се завръща в родината и започва да твори с еднаква лекота в различни живописни техники и жанрове. Членува в двете новосъздадени дружества ‚ „Съвременно изкуство“ и в Съюза на южнославянските художници „Лада“.

Господин Желязков участва в изографисването на храм-паметник „Св. Александър Невски“, както и в зографисването на църкви във Видин, Русе, Пловдив, Кърджали, Враца. Има данни, че в периода 1909-1912 г. художникът създава десетки икони за много храмове в Добричката духовна околия. От един документ, които се съхранява в архива на храма, е отбелязано, че за периода от 1909 до 1911 г. иконописецът е предоставил: 16 царски икони, 12 апостолски малки икони, Разпятие Христово, Преображение, Пресвета Богородица. Когато проф. Илия Петров разглежда иконостаса на църквата „Света Троица“ казва: „Образи като на Леонардо да Винчи“.

На Господин Желязков са и иконите във второто му родно село Житница, Добричко, както и 30 малки икони за църквата „Св. Георги“ в Добрич.

Картините му са намерили заслужено място в известни галерии – „Ермитажа“, виенската, загребската и други. За него Н. С. Державин казва „Той беше голям художник“.

През 1987 г. в Художествена галерия – Добрич е организирана изложба на художника със съдействието на неговите дъщери, в която културната общност има възможност да се докосне до творчеството на този „най-образован от всички български художници“, както пише за него художникът Асен Белковски през 1947 г.

Снимки и информация: По материали от книгите „История на Художествена галерия - Добрич“, „Страници от архива на ХГ – Добрич“ и „Добруджа в изобразителното изкуство“